О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
С., 20.03. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1097 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] срещу Решение № 1254 от 08.10.2012г. по въззивно търговско дело № 816/2012г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено Решение № 295 от 25.04.2012г. по т.д. № 860/2011г. на Пловдивския ОС.
С Решението си окръжният съд е признал за установено на основание чл.646,ал.1,т.1 ТЗ / в редакцията на закона преди изменението ДВ бр.20/ 28.02.2013г./, по иска, предявен от синдика на [фирма] /н/, че изпълнението на задължението на това дружество по договор за предоставяне на банков кредит-овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 23 580.90лв., извършено от [фирма] чрез автоматично погасяване на 11.01.2011г., е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Въз основа на безспорните по делото факти: че на 01.12.2010г. е поставено Решение за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], което е обявено в ТР на 08.12.2010г., че на 07.12.2010г. [община] е превела по сметката на длъжника в [фирма] сумата 90 201.37лв., представляваща частично плащане по фактура от 01.12.2010г., че въпреки че банката е била уведомена от синдика за постановеното решение за откриване на производството по несъстоятелност и за задължението си за преведе наличните суми по особената сметка на несъстоятелността, на 11.01.2011г. Банката изпълнила частично искането-превела сумата 66 620.47лв., но инкасирала сумата 23 580.90лв. за погасяване на отрицателното салдо по сключения с длъжника договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 2007г., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на хипотезата на чл.646,ал.1,т.1 ТЗ- наличие на задължение, възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност-договор за кредит за овърдрафт, като задължението за погасяването му е изпълнено след датата на откриване на това производство. Приел е че извършените действия представляват „погасяване на задължение” по смисъла на разпоредбата, което настъпва по силата на договора за кредит – за длъжника е налице задължение да погаси сумите и при постъпването на средства по сметката на кредитополучателя, банката едностранно е инкасирала в своя полза дължимата сума по кредита. Изложени са мотиви, че дали това действие се извършва със съгласието на длъжника, или едностранно от банката, не променя правния му характер- то представлява погасяване на задължение, попадащо в приложното поле на разпоредбата на чл.646,ал.1,т.1 ТЗ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че банката е извършила плащане на своето вземане по договора за банков кредит под формата на овърдрафт. Поддържа се, че банката не е извършила плащане на задължение, тъй като овърдрафтът представлява кредит, отпуснат от банките по разплащателната сметка на клиента, който дава възможност да бъде превишавана наличността по сметката, като погасяването се извършва автоматично при постъпването на суми по разплащателната сметка и когато овърдрафтът бъде погасен, клиентът може да ползва наличността по разплащателната сметка; типът кредит овърдрафт представлява превишение на салдото по разплащателната сметка до определен от банката лимит.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос „счита ли се за изпълнение на задължение по смисъла на чл.646,ал.1,т.1 ТЗ погасяване на задължение по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, когато се погасява отрицателно салдо по сметката, по която се ползва овърдрафт”. Като допълнителна предпоставка за допускането на касационното обжалване се сочи тази на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Според касатора при погасяване на отрицателно салдо по овърдрафт няма изпълнение на задължение поради естеството на договора. Постъпващите суми погасяват отрицателното салдо без това да се счита за плащане, а след това се осигурява наличност по разплащателната сметка.
От синдика на [фирма] е постъпил отговор на касационната жалба, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Съставът на І т.о. на ТК на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос, защото той е неотносим към спора и към изводите на въззивния съд, няма отношение и към фактическия състав на предявения с правно основание чл.646,ал.1,т.1 установителен иск за обявяване недействителността на извършеното погасяване на задължение на длъжника.
Релевантното за хипотезата на чл.646,ал.1,т.1 ТЗ е изпълнението на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност – изпълнение от длъжника и изпълнение спрямо длъжника, изпълнение от длъжника или от трето лице към кредитора, за да бъде отречено действието на всяко изпълнение, което има отношение към масата на несъстоятелността не по установения ред. Целта е да бъде разрушен погасителният ефект на осъщественото изпълнение; при парично задължение – на осъщественото плащане.
Поставеният от касатора въпрос не е релевантен за изхода на делото- дали предмет на изпълнението е погасяването задължение по отрицателно салдо по сметка на длъжника или друг вид изпълнение към кредитор е без значение за хипотезата на чл.646,ал.1,т.1 ТЗ – има се предвид всякакво изпълнение не по установения за това ред. Меродавна е датата на извършването на действието като законът не поставя условие за характера на задължението и изисквания действието да е извършено непременно от длъжника.
Във въззивното решение е даден отговор на твърденията на банката, че тя не е длъжник, а кредитор в правоотношенията с търговеца, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, обсъдени са релевантните за фактическия състав предпоставки и е възприето становището, че без значение за наличието на хипотезата е обстоятелството кой е бил активната страна, предприела действията по погасяването на задължението по договора за овърдрафт. Изхода на спора е обусловен от становището, че освен кредитор, банката е и трето задължено лице и от извода, че тя е приела извършеното в полза на длъжника плащане като го е отнесла за погасяване на задължение на неплатежоспособния, вместо да насочи изпълнението по установения за това ред- към синдика-чл.636,ал.1 ТЗ, поради което изпълнението няма да има погасителен ефект.
Поради неотносимост на изведения от касатора правен въпрос към изводите на съда по включените в предмета на спора въпроси, съставът на ВКС не обсъжда наличието на сочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1254 от 08.10.2012г. по въззивно търговско дело № 816/2012г. на Пловдивския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.