ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 264
София, 21. февруари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1053 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Старозагорския окръжен съд от 15.12.2011 г. по гр.д. № 442/2011, с което е отменено решението на Старозагорския районен съд от 22.06.2011 г. по гр.д. № 4992/2010, с което е отхвърлен предявеният иск за връщане на необходими и полезни разноски при воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката М. С. К., представлявана от адв. Р. С. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при обсъждането на доказателствата да съобрази логическите и опитните правила и по материалноправния въпрос уместно ли е изплащането на чужди съществуващи лихвоносни задължения, несвоевременното изплащане на които има и други негативни последици за длъжника, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], С. З. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила като главен счетоводител при ответника и в периода от месец септември 2005 до месец август 2006 г. е извършила множество плащания на различни негови задължения в размер на общо 5.119,29 лева. Независимо от обстоятелствата, че в счетоводството на ответника не се намират разходни документи за платените суми (в задължение на ищцата е било да ги състави, ако такива са изразходвани), както и че е съществувала практика счетоводителят да плаща различни дребни задължения със свои средства, след което да си възстановява от търговеца, по делото не е установено ищцата да е извършвала плащанията със свои средства, тъй като не е получавала заплата, а и плащанията не са били необходими.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Мотивите на въззивния съд не са изложени прецизно, но предявеният иск е отхвърлен, защото от събраните доказателства по делото съдът не е могъл да формира вътрешно убеждение, че е съществувала основателна причина в продължение на една година ищцата да се ангажира с изплащането на значителна сума в полза на работодателя си, от когото тя не е получавала възнаграждение за труда си.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 15.12.2011 г. по гр.д. № 442/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.