1
5
О п р е д е л е н и е
№ 264
гр.София, 21.03.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N248 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.11.2018г. по гр.д.№549/2018г. на ОС Пазарджик, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.211, вр.чл.207 КТ.
Жлбоподателят- „Снабдяване и търговия-МО” ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, както и че решението е постановено при очевидна неправилност. Моли да бъде допуснато касационно обжалване.
Ответникът Л. В. Н., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която Л. Н., е осъден да заплати на „Снабдяване и търговия-МО” ЕООД – [населено място] сумата в размер на 5715,98 лв., представляваща обезщетение за вреди – стойността на липси, установени с протокол от 22.10.2015 г., за които ответникът отговаря като изпълняващ отчетническа дейност по трудово правоотношение, ведно с лихва за забава върху сумата за времето от 22.10.2015 г. до 15.10.2017 г. в размер 1153,44 лв., и законната лихва, считано от 16.10.2017 г. до изплащане на вземането е отхъврлил исковете на дружеството срещу Л. Н. по чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата в размер на 5715,98лева-представляваща обезщетение за липса , иск по чл.86 от ЗЗД –за сумата в размер на 11 53,44 лева- представляваща обезщетение за забава за периода 22.10.2015г.-15.10.2017г., и за текуща лихва върху главницата, като неоснователни. В останалата отхвърлителна част част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в законна сила.
Установено е по делото, че от 12.09.2008 г. ответникът Л. Н. е работил в „Снабдяване и търговия-МО” ЕООД първоначално на длъжност управител склад, преназначен през 2011 г. на длъжност началник склад, като длъжността му е имала отчетнически функции – основните му задължения са се състояли в приемане, съхранение и предаване на движимите вещи в складовете на дружеството в [населено място], с оформяне на съответните документи, изисквани за отчитането на движението на вещите. Констатирано е, че по време на работата му ежегодно са извършвани планови инвентаризации на имуществото в поверените му складове и не са откривани липси, като последната такава планова инвентаризация се отнася към дата 28.11.2014г.
Установено е, че на 20.01.2015 г. трудовото правоотношение на ответника е прекратено, считано от същата дата, на основание чл. 328, ал.1, т. 10а КТ поради придобито и упражнено право на пенсия при възникването на трудовото правоотношение, с изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, като от тази дата ответникът не е влизал в поверените му складове и известно време след уволнението е върнал на работодателя ключовете за тях.
Констатирано е, че считано от 02.04.2015 г. е следвало да се извърши инвентаризация на имуществото в складовете, за които ответникът е отговарял, като му е било съобщено за започването ? и той се явил на място, но председателят на инвентаризационната комисия – служител на Министерството на отбраната, счел, че ответникът не може лично да извърши предаването на имуществото, тъй като вече не е в трудовоправни отношения с дружеството и няма качеството на материалноотговорно лице и със заповед на управителя на дружеството работодател 24.04.2015 г. била назначена такава комисия, като нейната работа завършила на 04.06.2015 г.
Установено е, че на 06.04.2015 г. в присъствието на инвентаризационната комисия от МО, ответника и новото материалноотговорното лице, на което следвало да се предадат вещите били отворени запечатаните складове, за които ответникът отговарял по време на работата си, бил съставен протокол за отварянето, който бил подписан от ответника, приемащото МОЛ и членовете на комисията, вкл. За склад № 1, в който по-късно са констатирани липсите, предмет на делото, като било отбелязано, че е намерен запечатан с хартиена слепка от 24.12.2014 г. и хартиена слепка от 21.01.2015 г., и двете подписани от Л. Н. и пластелинов печат № 30.
Установено е, че ответника Л. Н. не се е подписал върху протокола за установени липси от склад № 1, нито на съставения инвентаризационен опис и според удостовереното в него са констатирани липси на 600 бр. планки за укрепване с цена на придобиване общо 1200 лв. и продажна цена общо 4680 лв. без ДДС, както и липси на други вещи с обща продажна цена 83,32 лв. , като с ДДС продажната стойност на всички липсващи вещи според удостовереното в протокола възлизала на 5715,98 лв.
Прието е, че липсващите вещи са собственост на държавата (Министерството на отбраната) и дружеството ищец следвало да заплати продажната им цена на министерството заедно с неустойката в размер допълнителни 3 на сто от продажната цена, или 171,48 лв., дължима по договор между ищеца и министерството при установяване на липси, чието възстановяване също се претендира от ответника. Установено е, че стойността на липсите заедно с неустойката и със законната лихва за забава за съответния период била прихваната с писмо на МО до ищеца от 2016 г. от гаранционна сума, внесена от ищеца на разположение на МО съобразно договора, сключен между тях.
Съдът е изложил съображения за това, че с осъдителния иск по чл.211 КТ, вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответника по иска на материалноотговорно лице е на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа.
Прието е, че отговорността по чл.207, ал.1, т.2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане и при констатиране на такъв, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника, но в случая ищецът не е установил пълно и главно с оглед наличните по делото доказателства настъпването на претендираната от него липса в размер на 5 715,98 лева за периода 28.11.2014г.-06.04.2015г. да е възникнала именно по време на съществуването на трудовото правоотношение с ответника. Съдът е приел, че от заключението на вещото лице , а и от разпита на същото , не се установява, че липсващите вещи са били заприходени в склад №1 , поверен на жалбоподателя, а допълнителни доказателства, установяващи това обстоятелство не са ангажирани в производството, и същото е останало недоказано.
При така установените обстоятелства съдът е приел, че следва да се приеме, че ищецът не е доказал по безспорен и несъмнен начин, че липсващите вещи са били поверени на жалбоподателя в качеството му на МОЛ по отношение на тях, поради което искът е неоснователен, тъй като е недоказан за посочената сума и период и го е отхвърлил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение при тяхната съвкупна преценка, както и за задължението да изложи собствени мотиви. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и такова по чл.280, ал.2 ГПК-допусната от съда очевидна неправилност, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. В практиката се приема, че уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност / в т.см. –ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Тази практика е застъпена и в решение от 30.06.2015г. по гр. дело № 970/2015 г., ІV г.о. и решение №878/09 от 14.01.2010 г. по гр. дело №3785/2008 г. на ВКС, IV г.о., в което е прието, че ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Приема се, че с осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126, т.8 КТ) за опазване имуществото на работодателя.Посочва се , че при иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ съдът следва да съобрази, че в тежест на работодателя е да докаже получаването на материалните ценности и парични средства от работника или служителя, а последният – разходването им по предназначение. Работникът или служителят, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични и/или материални ценности, отговаря за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им /в с. см. – решение № 389/18.10.2011 г. по гр. д. № 1672/2010 г., IV г. о., решение № 260/ 30.10.2013 г. по гр. д. № 1286/2012 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Приетото от окръжния съд по поставените в изложението въпроси е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, поради което поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол не се установява.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно и на основание чл.280, ал.2 ГПК с оглед задължението на съда да обсъди всички факти и доказателства и да изложи собствени мотиви, тъй като съдът в съответствие с практиката на ВКС е обсъдил всички събрани по делто доказателства и е изложил собствени мотиви по спора.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника сумата700 лева разноски пред ВКС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.11.2018г. по гр.д.№549/2018г. на ОС Пазарджик.
ОСЪЖДА „Снабдяване и търговия-МО” ЕООД да заплати на Л. В. Н. сумата 700 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: