О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 264
гр. София, 22.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1061/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу решение №782/17.05.2010 г. по гр.д. №3109/2011 на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА , с която е отменено решение №583/16.06.2011 по гр.д №14/2010 г. на СГС и е уважен искът на НАП-гр.София с правно основание чл. 216 ал.1, т.6 ДОПК като са признати за относително недействителни спрямо ищеца договори за покупко-продажба на недвижими имоти сключени между [фирма] и [улица] г. с нотариален акт №23 по н.д. № 22/2010 г. и нот.акт № 24 по н.д. № 23/2010 г. на нотариус Д.А. с рег. № 595 на НК с р-н на действие РС-София. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба НАП в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови решението в обжалваната част, съставът на въззивния съд приема, че производството по установяване на публичното задължение на [фирма]-София към Държавата е започнало със заповед за възлагане на ревизия , връчена на управителя на ревизираното дружество на 25.08.2009 г.-П., който според отразяването в ТР е имал това качество към тази дата. Ревизията е завършила с ДРА от 04.05.2010 г. за установяване на задължение на ревизираното дружество към държавата в размер на 1 893 018,31 лева за довнасяне на ДДС и лихва за забава в размер на 606 744,08 лева. С атакуваните като относително недействителни спрямо НАП възмездни разпоредителни сделки изповядани нотариално на 20.04.2010 г. длъжникът към НАП [фирма] се е разпоредил с три свои ателиета в [населено място] като е прехвърлил собствеността на същите на касатора [фирма]. От данните по търговския регистър се установява, че към датата на извършване на процесните продажби ревизираното дружество [фирма] е с едноличен собственик на капитала М. К., като последният е притежавал и 23 800 дружествени дялове от капитала на дружеството- купувач на недвижимите имоти. С оглед горните фактически обстоятелства, съдът е направил извода, че е налице основание за относителната недействителност при изпълнен фактически състав на правната норма в разпоредбата на чл.216 ал.1, т.6 ДОПК: сключените след връчването на заповедта за възлагане на ревизия договори са във вреда на публичния взискател, тъй като след излизането на недвижимите имоти от патримониума на длъжника по публичното вземане се затруднява неговото удовлетворяване от страна на самия кредитор и страна по договорите е свързано с длъжника по смисъла на параграф 1 , т.3 от ДР на ДОПК лице.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за фактическия състав на правото по чл.216 ал.1, т.6 ДОПК и по специално за съдържанието на понятието „във вреда на публичния взискател” и на „свързано с длъжника лице” като елементи на правопораждащия фактическия състав . Позовава се на наличие на основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с необходимостта от тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл. 216 ал.1, т.6 ДОПК във връзка с параграф 1 т.3 от ДР на ДОПК по съдържанието на понятието „свързани лица” е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване, което изключва наличие на хипотезата на т.3 от чл.280 ал.1 ГПК като основание за допускане до касация. Относно въпроса за това, кога една сделка е сключена във вреда на публичния взискател, то същият е фактически, тъй като зависи от сумарната преценка на всички факти по конкретния спор и в този смисъл би имал отношение към обосноваността на решаващите изводи на съда, което е извън предмета на преценка от ВКС на наличие на основанията за допускане на касация. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касационната жалба НАП-София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК само за изготвянето на отговор на исковата молба в размер на 400 лева, съгласно чл. 9 от Наредба №1 /09.07.2004 г. .
На основание изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №782/17.05.2010 г. по гр.д. №3109/2011 на Софийския апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма]-гр. София да заплати на Национална агенция по приходите разноските за настоящата инстанция в размер на 400 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.