2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 22.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1240/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], против определение № 2709 от 04.11.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 3370/2014 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] против разпореждане от 29.05.2014 г. по т. д. № 2166/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, 7 състав, с което е насрочено събрание на кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] за 24.06.2014 г. от 16 ч., и е прекратено производството по жалбата.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение по съображения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите му в частната жалба за лишаване от възможност да изрази становище по предложеното изменение на оздравителния план преди постановяване на разпореждането за насрочване на събрание на кредиторите по чл.701, ал.1 ТЗ. Поддържа, че определението е вътрешно противоречиво, тъй като въпреки констатацията в мотивите за неоснователност на част от наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на разпореждането за насрочване на събрание на кредиторите, с диспозитива на определението жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Излага и аргументи, че при липса на еднозначно и изрично произнасяне на съда по несъстоятелност относно това, кой оздравителен план се допуска до разглеждане, разпореждането за насрочване на събрание на кредиторите се явява преграждащо за производството по несъстоятелност и подлежи на обжалване.
Ответникът по частната жалба – длъжник в производството по несъстоятелност, [фирма] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по ч. т. д. № 3370/2014 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 29.05.2014 г. на Софийски градски съд по т. д. № 2166/2010 г., с което е насрочено ново събрание на кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] за 24.06.2014 г. от 14 ч. В разпореждането е посочено, че събранието ще се проведе при дневен ред, идентичен на дневния ред на събранието от 20.05.2014 г., насрочено с определение по чл.701, ал.1 ТЗ за допускане до разглеждане на план за оздравяване на предприятието на длъжника [фирма]. Насроченото за 20.05.2014 г. събрание на кредиторите не е проведено поради това, че са предложени изменения на плана и е предоставена възможност на заинтересованите лица да изразят становище по тях.
За да остави частната жалба без разглеждане и да прекрати производството по нея, Софийски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като разпореждането на съда по несъстоятелност за насрочване на нова дата на вече свиканото събрание на кредиторите с обявен преди това дневен ред, посочен в определение за допускане на предложения от длъжника план за оздравяване, не е акт, който прегражда развитието на делото и за който в закона е предвиден самостоятелен инстанционен контрол. Въззивният съд е констатирал, че разпореждането не съдържа произнасяне за допускане или недопускане до обсъждане от събранието на кредиторите на оздравителния план с предложените изменения. Изложил е съображения, че евентуалното разглеждане на плана във вариант, който не е допуснат с определение на съда, ще доведе до незаконосъобразност на решението на събранието на кредиторите за приемане на плана и този порок ще бъде преценяван в хипотезата на чл.704 – чл.705 ТЗ.
Крайният извод на Софийски апелативен съд за недопустимост на частната жалба е законосъобразен, а обжалваното определение за оставяне на жалбата без разглеждане е правилно.
Редът за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност съдебни актове е уреден в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ. В ал.1 на чл.613а ТЗ са посочени изчерпателно решенията и определенията на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК за въззивно и касационно обжалване. За всички други актове, извън изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ, е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК – чл.613а, ал.3 ГПК. Обжалването на определенията на първоинстанционните съдилища се реализира по реда на чл.274, ал.1 ГПК, което означава, че определенията на съда по несъстоятелност могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд при условие, че попадат в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК.
Предмет на обжалване с подадената пред Софийски апелативен съд частна жалба е разпореждане, с което в качеството си на съд по несъстоятелност Софийски градски съд е насрочил нова дата за провеждане на събрание на кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] за разглеждане на план за оздравяване на предприятието на длъжника, допуснат с определение по чл.701, ал.1 ТЗ. Разпореждането съдържа единствено насрочване на нова дата на събранието на кредиторите, не и произнасяне относно допускане или недопускане на плана за оздравяване с предложените след определението по чл.701, ал.1 ТЗ изменения. Преценено от гледна точка на произтичащите от съдържанието му последици, разпореждането не е преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност и не може да бъде обжалвано с частна жалба по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.613а, ал.3 ТЗ. Обжалването е недопустимо и в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалване на акта, с който съдът по несъстоятелност определя нова дата за провеждане на събрание на кредиторите за разглеждане на допуснат с определение по чл.701, ал.1 ТЗ план за оздравяване. Като е достигнал до аналогични изводи за необжалваемост на разпореждането и за недопустимост на подадената срещу него частна жалба, Софийски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, свързани с липсата на яснота в разпореждането относно това, дали планът за оздравяване е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите с предложените изменения. В събранието на 20.05.2014 г. съдът по несъстоятелност е указал, че ще се произнесе по въпроса дали допуска плана с измененията с определение по реда на чл.701 ГПК. Допускането или недопускането на плана с измененията не е предмет на произнасяне в разпореждането за насрочване на ново събрание на кредиторите. Поради това въззивният съд не е дължал произнасяне по поддържаните в тази насока доводи и направените във връзка с тях изводи нямат значение за правилността на обжалваното определение.
По изложените съображения определението на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2709 от 04.11.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 3370/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :