О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр.София, 24.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 192/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №3005 от 6.11.2009г., постановено по ч.гр.дело №2768/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определението на Пловдивския районен съд от 3.07.2009г., с което е върната въззивната жалба на “Т” ООД против определението на съда от 30.05.2009г. Жалбоподателят “Т” ООД моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за нарушение на чл.50 ГПК при връчване на съобщението на дружеството за изготвеното определение от 30.5.2009г. В изложението си към частната касационна жалба частният касатор се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – точното прилагане на процедурата по връчване на съобщението по чл.50 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, освен това липсва “достатъчно съдебна практика относно приложението на чл.50 от ГПК, така, че произнасянето на ВКС би способствало законът да бъде приложен точно” .
Ответникът “П” Е. , гр. Н. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С определение от 30.05.2009г. Пловдивският районен съд не е уважил молбата на касатора за привличане като трето лице помагач по делото на “А” ЕПИ, гр. А.. Въззивната частна жалба на касатора срещу това определение е била върната като просрочена с определение от 3.07.2009г. на същия съд. За да потвърди определението, Пловдивският окръжен съд е приел за просрочена частна жалба, считано от датата на поставяне на резолюцията на районния съдия по чл.50 ГПК – на адреса на регистрация дружеството не е открито – съобщението е върнато със забележка, че фирмата е непозната, на ап.50 съществувал надпис К. , вместо фирмата на дружеството.
Общото посочване на чл.50 ГПК, като нарушена правна норма от съда при връчване на съдебните книжа на страна по делото, дава основание на ВКС, ТК да приеме, че не е налице първата и основна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – посочване на процесуалния или материалноправен въпрос обосновал конкретния изход по делото. Касаторът не е посочил коя от предвидените в чл.50 ГПК две хипотези за връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица е нарушена, когато съдебните книжа не могат да бъдат връчени в канцеларията им/ чл.50, ал.3 ГПК/. Първата е когато се установи, че търговецът е напуснал адреса и в регистъра не е вписан новия му адрес. В този случай книжата се считат за връчени на търговеца. При втората хипотеза връчителят залепва уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на вратата когато не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което се съгласи да получи съобщението, т.е. търговецът се призовава чрез поставяне на уведомление когато връчителят установи, че той не е напуснал адреса си на управление, но са създадени пречки за получаване на съдебните книжа. На второ място не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има съдебна практика на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3005/6.011.2009г., постановено по ч.гр.дело № 2768/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: