О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №242/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от О. Р. Д. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат Л. С.,срещу решение№310/13.01.2012г. на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№484/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №152/21.05.2011г. по гр.д.№2377/2010г. по описа на Видински районен съд за признаване за установено на основание член 53 ал.2 ЗКИР по отношение на О. Р. Д.,че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място] и че О. М. С. и Г. Б. Г. са собственици на недвижим имот пл.№2679 в кв.329 по плана на [населено място],целия от 103кв.м/имот с идентификатор 10971.502.58 по кадастралната карта,от който 37 кв.м.дворно място са погрешно нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри като част от съседен имот с идентификатор 10971.502.59 по кадастралната карта на [населено място],одобрена със Заповед РД-18-05/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГГК.
В изложението си по член 284 ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 280 ал.1,т.1,т2 и т.3 ГПК,като/цитирам/:
„І.Първият съществен материалноправен въпрос,който е от значение за развитие на правото и е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата е за допустимост на иска по член 53,ал.2 от ЗКИР,когато за същия спор между същите страни е водено дело по член 109 а от ЗС.По делото са приложени доказателства,от които е видно,че пред 2002г. с влезли в сила:Решение №97 от 12.04.2002г. по гр.д.№777/2000г. по описа на В.,с Решение №75 от 27.03.2003г. по гр.д.№739/2002г. на Видински ОС,с Решение от 19.11.2004г. по гр.д.№1411/2003г. по описа на ВКС,е прието от съда,че е недопустим предявения от същите ищци срещу мен иск по член 109а от ЗС за определяне на границите между нашите два имота и е прекратено производството по делото”,като се пояснява от касатора,че с тези решения е било прието,че границата между двата имота е нанесена и определена,имотите са били урегулирани,което е определило недопустимостта на предявения иск по член 109 а от ЗС.
В следващата част от изложението се твърди,че/цитирам/:
„ІІ.Вторият съществен материалноправен въпрос,който е от значение за развитие на правото и е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС е:Имат ли сила на присъдено нещо и задължителна сила съдебните решения,с които съдът се е произнесъл по недопустимостта на искове по член 108 от ЗС и член 109 а от ЗС,с мотиви за влезлия в сила кадастрален план през 2000г.,с който страните са били съгласни.”,в подкрепа на което се сочи Определение 0285/10.04.2009г. на ВКС,гр.д.№11/2009г.,ІІго,постановено по реда на член 288 от ГПК.
Наред с това,касаторът посочва,че/цитирам/:
„Третият съществен материалноправен въпрос,който е от значение за развитие на правото и е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС е:Към кой момент се доказва и установява правото на собственост при предявения иск по член 53,ал.2 от ЗКИР.”,като се цитират и прилагат две определения на ВКС,постановени по реда на член 288 от ГПК и
-Решение №1249/25.11.1992г. по гр.д.№982/1992г. по описа на ВКС,ІVго,постановено по реда на ГПК/отм/,според което погрешното записване на парцела на името на друго лице няма отчуждително действие и не лишава действителния собственик от неговите права.Тези права могат да бъдат защитен с иск по член 108 от ЗС,респ.член 97 ГПК,но не и с иск по член 32 ал.2 ЗТСУ/отм/.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че е налице грешка по кадастралната карта на [населено място] по отношение на спорната част на имота,като се е позовал на данните по съдебно-техническата експертиза,отразяващи положението между двата съседни имота на страните, по действалите кадастралните планове,съответно от 1903г.,от 1945г.,от 1976г. до 2000г.,а в момента действаща одобрена през 2008г. кадастрална карта на [населено място],при което е стигнал до извода,че процесните 37 кв.м,собственост на ищците О. С. и Г. Б., са включени,съгласно кадастралната карта от 2008г., не в техния имот,а в имота на ответника Д.,като от придобиване на имота от ищците не са придавани части от нето към имота на ответника и обратно.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и обусловил решаващите изводи на съда.Същият трябва да е ясно и точно формулиран от касатора,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Видно от цитираното по-горе изложение на касатора,формулираният от него въпрос в раздел първо римско е свързан с приключил с влязло в законна сила решение по спор между същите страни, по заявен иск по член 109 а от ЗС,който касаторът свързва с настоящия спор по отношение допустимостта в тази връзка на иска по член 53 ал.2 от ЗС.Преди всичко , цитираните решения в изложението,са постановени по предявен иск по член 109 а ЗС,като е прието,че същият е недопустим за урегулирани имоти.Това е така, защото такъв иск за определяне на граници може да се проведе само за установяване на действителния обхват на собственост,но по отношение на неурегулираните имоти,каквито процесните имоти не са.С решението по иска по член 53,ал.2 от ЗКИР,предмет на настоящото производство,се установява право на собственост върху конкретен терен към минал момент и правилното му заснемане в кадастралния план.Ето защо,посочените от касатора доводи във връзка с приключил с влязло в законна сила решение спор за определяне на граници по член 109 а ЗС, не предпоставят и не са относими за допустимостта на иска по член 53,ал.3 от ЗКИР.
Поставеният в точка второ римско от изложението на касатора като материалноправен въпрос от касатора,цитиран изцяло по-горе,освен че е неясен и неточен и предполага вероятно позоваване на решенията по предишния спор между страните,с позоваване на мотивите относно влезлия в сила кадастрален план от 2000 година, е неотносим към изхода по делото и към решаващите изводи на съда,но и посоченото определение от касатора,постановено по реда на член 288 от ГПК е извън обсега на съдебната практиката на ВКС,визирана в член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК- задължителната такава и тази,която се формира по постановени влезли в законна сила решения на ВКС по реда на ГПК /отм./,съответно на долустоящи на ВКС съдилища,съгласно възприетото в.т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на посочения като трети правен въпрос,същия е по същество и се решава с оглед установеното във всеки конкретен случай по делото,а цитираното решение на ВКС,постановено по реда на ГПК/отм/ е по различен,неотносим към настоящя спор правен въпрос.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №310/13.01.2012г. на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№484/2011г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: