2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр.София, 24.04. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4464 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на И. С. П. чрез адвокат М. К. от АК-П. срещу решение № 296/10.07.2019 г. по в.гр.д. № 292/2019 г. на Окръжен съд Плевен, с което се потвърждава решение № 252/08.02.2019 г. по гр.д. № 854/2018 г. на Районен съд Плевен и частично е отхвърлен предявения иск по чл.59 ЗЗД на И. С. П. против „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД, за сумата над 6119,68 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, представляваща обезщетение за ползване на чужд имот, с която ответната страна се е обогатила за нейна сметка през периода от 03.11.2015 г. до 03.02.2018 г., със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2, и ал.2 ГПК, без да се поставя правен въпрос, но с доводи, че липсват мотиви за критериите, при които съдът се е ръководил при определяне на размера на обезщетение.
От ответника „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Й. В., чрез адвокат В. И. от АК-П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите на касатора като счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата по делото се легитимира като собственик на поземлен имот в [населено място], парк „К.“, с площ от 3000 кв.м, съгласно нот. акт № …, том…, рег.№ …, дело № …/…. г. на нотариус с рег.№ … от Нотариалната камара, който е съседен на поземлен имот – частна държавна собственост, предоставен за ползване на ответното дружество. Съдът е установил също, че имотът се ползва за база на ответника и в него са складирани демонтирани плочи, настилки и облицовки, но от месец януари 2014 г. материалите са поставяни и в съседния имот /на ищцата по делото/, между които имоти нямало ограда, но са с общ портал на входа, охраняван от ответника, с което бил ограничавал достъпа до тях. Според мотивите на въззивния съд, през исковия период ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, която не може да ползва собствения си имот, поради което й дължи обезщетение в размер на пазарния наем. Съобразявайки заключението на вещи лица за реално ползваната площ от ответника, съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че претенцията за обезщетение за ползването на собствения на ищцата имот е частично основателна за сумата от 6119,68 лева и е отхвърлил предявения иск до пълния предявен размер.
При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд основни принципи при решаването на правен спор в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД. Мотивите на въззивния съд съдържат неговата преценка за релевантните по делото факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща търсената от страните защита.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд поради следните съображения: Съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът твърди, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, но не формулира конкретен правен въпрос, а според цитираното тълкувателно решение по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи не само правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да определи рамките по които ВКС следва да селектира касационната жалба, но и да обоснове наличието на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос и не обосновава някоя от хипотезите в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, а повтаря оплакванията в касационната жалба за необоснованост на фактическите и правни изводи на въззивния съд, във връзка с определената оценка на обезщетение. Тези съображения са конкретни, но не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по селекция на касационните жалба по чл.288 ГПК, а само след евентуалното допускане на касационно обжалване на решението по поставен от касатора правен въпрос, който в случая липсва Ето защо не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
От „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Й. В., чрез адвокат В. И. от АК-П., са поискани разноски за заплатеното в брой адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 28.10.2019 г.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 296 от 10.07.2019 г. по в.гр.д. № 292/2019 г. на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА И. С. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на „ПАРКСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. Й. В., чрез адвокат В. И. от АК-П., разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 640 (шестстотин и четиридесет) лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.