3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
С. 28.02. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1182/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Л. И., срещу въззивно решение № 183 от 20.07.2012 г. по гр. дело № 324/2012 г. на Видинския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 223 от 4.05.2012 г. по гр.д. № 422/2011 г. на Видинския районен съд са уважени предявените от З. Н. А. срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправния въпрос: може ли съдът да промени фактическото основание за уволнението, т.е работодателят да посочи едно нарушение, а съдът да приеме друго и поради това да отмени заповедта. Според жалбоподателят този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за да приеме, че исковете са основателни. Поддържа, че по него липса установена съдебна практика, поради което разрешаването му ще доведе до точно прилагане на закона, както и на развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба З. Н. А. в писмения отговор, подаден чрез адвокат М. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, тъй като не са доказани визираните в нея нарушения. Двете посочени в заповедта основания за уволнение- злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото му включват в състава си такова поведение на работника или служителя, с което виновно да е допуснал увреждане на имуществото и поведение, което цели увреждане интересите на работодателя. В случая такива обстоятелства не били установени по делото, поради което заповедта се явявала незаконосъобразна, поради недоказване на посочените в нея нарушения. Приел е, че е изтекъл визирания в чл.194 КТ срок за налагане на дисциплинарното наказание.
По поставения въпрос: може ли съдът да промени фактическото основание за уволнението, т.е работодателят да посочи едно нарушение, а съдът да възприеме, че нарушението е друго и поради това да отмени заповедта за уволнение не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е обусловил правните изводи на съда за незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение. Изводът на съда, че дисциплинарното уволнение е незаконно е изграден на приетото за установено, че не са доказани посочените в заповедта нарушения. Съдът е приел, че не е установено ищцата виновно да е увредила имуществото на работодателя или да е злоупотребила с доверието, т.е. че не са доказани посочените в заповедта основания за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение”. След като поставения въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за незаконност на заповедта за дисциплинарно уволнение следва, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради което не е необходимо да се разглежда наличието на соченото от жалбоподателя допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 183 от 20.07.2012 г. по гр. дело № 324/2012 г. на Видинския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: