9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 29.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 554 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца [община], област В. против Решение № 2242 от 02.11.2017г. по в.т.д.№ 3195/2017г. на Апелативен съд София, с което след отмяна на решението по т.д.№ 5158/2015г. на СГС, VІ-3 състав, с което предявеният срещу ДФ“З.“ иск е бил изцяло уважен, е постановено друго. Отхвърлен е искът, квалифициран по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 314 498.47 лв. без ДДС, претендирана като част от допустимите и реално извършени разходи в рамките на одобрената за отпускане 100 % финансова помощ за инвестиция по Договор № 03/321/00189 от 23.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 от Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г. за дейността „Изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадни води” по проект „Изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадни води и битова канализация, реконструкция и подмяна на вътрешна водопроводна мрежа в [населено място], общ. Б.”.
Касаторът се позовава на основанията за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва правилността на извода на САС за недължимост на разходите за сумата, съставляваща разликата от 314 498.47 лв. между изплатената помощ от 533 584лв. и реално направения от общината разход в размер на 848 082.47лв. за дейността „изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадни води /ПСОВ/ в [населено място]. Изразява несъгласие с извода, че одобрените разходи по проекта се свеждат до посочените стойности на отделните поддейности по пера, а не до общия размер на одобрената финансова помощ по процесния договор съобразно договорените и одобрени по вид поддейности. Оспорва правилността на извода, че исковата сума не съставлява одобрен за финансиране разход по проекта. Счита за неправилно становището на САС, че независимо от сключването на процесния Анекс ІІІ от 31.07.2012г., на чиято недействителност ищецът се е позовал в исковата молба, общината не разполага с право да претендира финансова помощ в размер на исковата сума. Оспорва извода, че неизплащането на финансовата помощ от разплащателната агенция не съставлява отказ за заплащане на финансиране по одобрен проект и твърди, че този неправилен извод рефлектира и върху следващия решаващ мотив за липса на нищожност на процесния анекс поради противоречие с разпоредбата на чл.40 от Наредба № 25 от 29.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитието им за периода 2007г.-2013г. Поддържа, че след като незаконосъобразно е счел, че процесният анекс не е нищожен на сочените от ищеца основания, САС не е изследвал въпроса за неговата унищожаемост на посоченото при условията на евентуалност основание- чл.30 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/В случаите, когато отпусканата безвъзмездно финансова помощ, въз основа на сключен договор за предоставяне на такава помощ, касае един обект, предмет на инвестицията, следва ли за одобрени инвестиционни разходи да се разбират стойностите на отделните поддейности по пера за изпълнение на обекти, или това е общият размер на одобрената финансова помощ по договора за договорените и одобрени по вид дейности за изпълнение на обекта;
2/Налице ли е частичен отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ, в това число финансова корекция, когато ДФ“З.“- РА не изплати на ползвателя на помощта част от финансовата помощ по договора за отпускане на финансова помощ;
3/ Действително ли е договорно съглашение между страните за отказ от безвъзмездно финансиране посредством подписване на анекс за редуциране на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ за разходи за обект, неразделна част от първоначално одобрената инвестиция, когато разходи за обекта са допустими по правилата за безвъзмездно финансиране /правилата на оперативната програма/.
Искането е касационното обжалване по тези въпроси да бъде допуснато при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, аргументирано с обстоятелството, че произнасянето по тях е свързано с тълкуване на закона, в резултата на което би се стигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правните норми – Наредба № 25 от 29.07.2008г., въз основа на която е сключен процесният договор; че произнасянето от ВКС е от значим обществен интерес, доколкото се касае до разходване и управление на средства, отпускани от Европейските структурни и инвестиционни фондове при предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ.
4/Когато съдът отхвърли иска на първото соченото от ищеца основание за нищожност на следва, следва ли да се произнесе и по евентуалното заявено от ищеца друго основание за нейната унищожаемост като се твърди, че след като САС е приел, че процесният анекс не е нищожен на сочените от ищеца основания, е следвало да се произнесе по евентуално заявеното основание за неговата нищожност, което е в противоречие с решенията по гр.д.№ 3769/13 на 1 г.о., по гр.д.№ 394/09 на 4 г.о. , както и с ППВС № 1/53 и ППВС №1/85, както и с други цитирани решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
5/Допустимо ли е при предявен осъдителен иск ищецът само да се позовава на унищожаемост на сделка, без да предявява отделен конститутивен иск за унищожаването й при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК /поради липса на конкретно произнасяне от съдилищата/ като едновременно касаторът се позовава и на решението по гр.д.№ 1386/10 на 4 г.о. на ВКС.
5/ Следа ли де се квалифицира като заплашване действие, чрез което се създава основателен страх в ръководител на публична бюджетна организация за настъпване на неблагоприятни последици за бюджета и/или за обществения интерес, които неблагоприятни последици не съставляват договорно установена или законно уредена отговорност при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК като въпрос от значение за развитието на правото.
В писмен отговор ответникът ДФ“З.“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и излага възражения срещу основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е отделила безспорните между страните факти, на които ищецът се е позовал в исковата си молба – че на 23.10.2009г. между Държавен фонд „З.” и [община], след проведена процедура и на основание чл. 32 от Наредба 25 от 29.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г./обн. ДВ, бр. 72 от 15.08.2008г./, е сключен процесният договор № 03/321/00189 от 23.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 за проект „Изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадни води /ПСОВ/ и битова канализация, реконструкция и подмяна на вътрешна водопроводна мрежа в П., общ.Б.; Че с договора е постигнато съгласие за първоначално одобрения размер на финансовата помощ в размер на 4 633 812 лв., която представлява 100 % от одобрената инвестиция, съобразно Таблица за одобрените инвестиционни разходи – Приложение 1 към договора. Отчетено е, че с клаузата на чл. 2.4. от договора, /съответно и на разпоредбата на чл. 39 от Наредбата/ страните са постигнали съгласие фондът да изплаща одобрените и реално извършени разходи по проекта; че с разпоредбата на чл. 4.22 от договора е предвидено изрично задължение за ползвателят на финансовата помощ да извърши одобрената инвестиция в съответствие с Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, която Таблица е приложение 1, неразделна част от договора и съгласно нея, одобрените разход по проект № 03/321/00189 са договорени по видове дейности като за дейността „Изграждане на Пречиствателно съоръжение за отпадни води /ПСОВ/ в [населено място], одобреният за финансиране разход е 533 584 лв. За безспорен между страните е приет и фактът, че тази дейност /както и останалите финансирани с договора/ са реално извършени и че тази сума е реално заплатена на ищеца, както и, че са му заплатени одобрени разходи за останалите реално извършени дейности по приложение 1 към договора – общо заплатената сума е 2 359 955.69 лв. Като безспорни да приети и обстоятелствата, че за изпълнение на дейностите по „Изграждане на Пречиствателно съоръжение за отпадни води /ПСОВ/ в с П., ищецът е сключил договор за строителство след проведена обществена поръчка, като уговореното възнаграждение за изпълнение на частта „Изграждане на Пречиствателно съоръжение за отпадни води /ПСОВ/ е 848 082.47 лв., а възложените с договора СМР са изпълнени и приети от възложителя. Обсъдена е водената между страните кореспонденция в периода м.02 – м.05 2012г., с която общината е искала фондът да й изплати и разликата над сумата 533 584 лв. до пълния реален размер на разхода от 848 082.47 лв. за изпълнение на частта ПСОВ, и че ответникът е отказал с мотив, че това не е одобрен по договора разход.
Обсъдено е, че на 31.07.2012г. страните са подписали Анекс III към договора, с който са постигнали съгласие за изменение на договора в частта за размера на одобрената безвъзмездна финансова помощ като обща сума , като същата се променя на 2 686 956 лв., и са предвидили съответна промяна на отделните видове одобрени разходи по Таблица за одобрените разходи /приложение 1 към договора и анекса/, но одобреният разход за финансиране на дейносттта ПСОВ не е променен и остава в същия размер – 533 584 лв.
При тази безспорна по делото фактическа обстановка като спорен е очертан въпросът, дали ищецът като ползвател на отпуснатата с процесния договор финансова помощ има право на исковата сума от 314 498.47 лв., представляваща разлика между изплатената му от Фонда сума от 533 584 лв. за финансиране на дейностите по ПСОВ и реално сторения от него разход от 848 082.47 лв. за същата инвестиция като част от общия проект по процесния договор за финансова помощ. Становището си по този въпрос – че за ответника не е налице такова задължение за плащане под формата на финансова помощ, съставът на САС е основал на нормата чл. 39 от Наредба 25 от 29.07.2008г. и при съобразяване на клаузата на чл. 2.1. от процесния договор. Тълкуването и тезата на ищеца, че одобрените разходи по договора са уговорената с него обща сума от 4 633 812 лв., като последната е дължима анблок, без да е необходимо съобразяването с дадените по пера разходи по приложение 1 към договора е счетена за неоснователна и в разрез с нормативната уредба и постигнатото между страните съглашение.
Аргументирано е, че на първо място и в клаузата на чл. 2.1. от договора и в поетите от ползвателя ищец задължения с разпоредбата на чл. 4.22 от договора, изрично е предвидено задължението на последния да изпълнява инвестиционната програма при съобразяване с Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, приложение към договора, както и правото му да получи помощта в размер на 100 % от инвестицията, но отново при съобразяване с Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а обективираната воля е задължителна за страните, както основание чл. 9 ЗЗД, така и на основание специалната разпоредба на чл. 32 от Наредбата, предвиждаща с договора да се уредят отношенията между страните, вкл. предпоставките за дължимост и изискуемост на плащането на финансовата помощ. Като второ съображение е изложено, че договореностите между страните са съответни на цялостната уредба на кандидатстването и отпускането на финансова помощ по мярка „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., вкл. на нормата на чл. 21 от Наредбата, която предвижда, че всички проекти, включващи строително-монтажни дейности, следва да бъдат придружавани от подробни количествени сметки, за да може и ефективно да бъде осъществяван определения с Наредбата предварителен контрол по одобряване на инвестиционните разходи. От това е изведено, че „независимо от сключването или не от страните на Анекс III от 31.07.2012г.“, ищецът не разполага с право да претендира финансова помощ по процесния договор за разликата над изплатената му от Фонда сума от 533 584 лв. за финансиране на дейностите по ПСОВ в [населено място], доколкото и по основния договор и по анекса одобрените инвестиционни разходи за същите финансирани дейности са в размерът на изплатената сума от 533 584 лв., и Фондът няма право да изплаща повече от одобрените за финансиране разходи – чл. 39 от Наредба 25 от 29.07.2008г.
За неправилно е счетено твърдението, че се касае за отказ от заплащане на финансиране по одобрен проект Мотивирано е, че претендираните от шщеца разходи за горницата над сумата 533 584 лв. до претендирания размер от 848 082.47 лв., не са одобрени инвестиции по договора, а сторени такива при неизпълнение от общината на задължението и по чл. 4.22 от договора. Прието е, че реално ищецът с водената между страните кореспонденция и след сроковете по чл. 43 от Наредбата /в действалата и редакция към 2012г. – ДВ бр. 72 от 15.08.2008г./ е заявил искане за промяна на договора за отпускане на финансова помощ чрез увеличение на разхода за частта ПСОВ, което правилно не е уважено от Фонда, и между страните е продължил да действа договора, съобразно първоначалното му съдържание за същата инвестиция.
Анализирано е, че с анекс III от 31.07.2012г. страните са изменили договора за финансова помощ в негови други части, като са отчели, че реалните инвестиции са по-малки от първоначално определените с договора за другите видове СМР, което се е отразило и на общата стойност на сделката, но това по никакъв начин не рефлектира върху правата на ищеца, претендирани в настоящото производство, тъй като признатите разходи за частта ПСОВ не са променени с анекса. За несъстоятелни в този смисъл са квалифицирани и всички доводи по исковата молба, че предвид нищожността на анекс III от 31.07.2012г., ищецът има право на претендираната парична сума. Добавено е /за пълнота на изложението/, че по делото не се установени поддържаните с исковата молба пороци на сделката, обективирана в анекса, който да има за последица неговата нищожност: че съглашението не противоречи на нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, предвиждаща, че по отношение на субекта Община се допуска финансиране на 100 % от одобрените и реално извършени разходи, което с процесните договор и анекс е спазено; че анекса не противоречи и на чл. 40 от Наредбата, тъй като не е налице хипотезата на отказ да се плати одобрена инвестиция, тъй като претендираният от ищеца разход не е одобрен. Обсъдено е, че ищецът се позовава на нормата чл. 43 само бланкетно, но и с оглед съдържанието на нормата – за изменение на договора по взаимно съгласие на страните, същата разпоредба не е нарушена с процесния анекс. Мотивирано е, че оплакванията за противоречието на анекса на добрите нрави и заобикалянето на закона са също формално посочени, като никой от последните пороци на споразумението не се установява по делото, и че унищожаемост на сделката не може да бъде изследвана в настоящото производство без предявен конститутивен иск от ищеца за унищожаване на допълнителното споразумение.
Първият въпрос няма характеристиката на правен, той е фактологически, негов предмет не е тълкуване на правна норма, а на договорно съглашение, поради което не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Вторият въпрос е основан на твърдението на касатора „че част от договорената финансова помощ по договора не е изплатена на ползвателя” не кореспондира на приетите от САС за несъмнено установени по делото факти. От фактите по делото, както е приел и съставът на въззивната инстанция, е несъмнено, че поисканият разход, за който ползвателят е кандидатствал по проекта за изграждане на пречиствателно съоръжение на отпадни води в [населено място] е 533 584.84лв.; разход в същия размер е одобрен и за него отпусната субсидия е 100% – 533 584 лв., която сума е посочена и фигурира в идентичен размер както в Таблицата – приложение 1 към договора № 03/321/00189, така и по Таблицата приложение № 1 към Анекс ІІІ. Тази сума по последната таблица в частта ПОСВ не е променяна. Сума в такъв размер е изплатената на касатора – факт, който той не оспорва и който е установен от приетата по делото счетоводна експертиза. Неизплатена е разликата до 848 082.47лв., която касаторът е договорил с изпълнителя по договора за СМР – с 314 948.47 лв. повече, отколкото е одобрената инвестиция, но за тази разлика процесният договор не предвижда субсидия, а исковата претенция не е одобрен допустим разход от инвестицията.
По същите съображения не следва да се допусне касационното обжалване и по третия въпрос, тъй като анекс ІІІ не касае „редуциране на отпусната безвъзмездна помощ“ за дейността изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадни води; както се посочи несъмнено е, че отпуснатата с договора финансова помощ за тази дейност е заплатена на ищеца, помощта за тази дейност с анекса не е променяна, а обстоятелството, че общината е сключила договор за СМР, по силата на който същата дейност е възложена и заплатена на изпълнителя на по-висока цена, е извън предмета на процесния договор.
Въпросите № 2 и 3 са предпоставени от теза на касатора, която въззивната инстанция обстойно е мотивирала като неоснователна. Поради това тези въпроси са хипотетични, а не относими към решаващите аргументи на съда, с които е мотивирана неоснователността на иска. При формулирането на въпросите касаторът не държи сметка за ясните и мотивирани правни аргументи на САС, че независимо от сключването или не от страните на Анекс III от 31.07.2012г., ищецът не разполага с право да претендира финансова помощ по процесния договор за разликата над изплатената му от Фонда сума от 533 584 лв. за финансиране на дейностите по ПСОВ в [населено място], доколкото и по основния договор и по анекса, одобрените инвестиционни разходи за същите финансирани дейности са в размерът на изплатената сума от 533 584 лв., и Фондът няма право да изплаща повече от одобрените за финансиране разходи – чл. 39 от Наредба 25 от 29.07.2008г. При излагане на тезата си касаторът игнорира мотивите на съда, че претендираната сума представлява искане за увеличение на размера на одобрената инвестиция за дейността ПСОВ, което е в разрез с нормативната уредба; че разликата не е корекция; че претендиратата сума надвишава одобрената за финансиране инвестиция; че не е допустимо остатък от средства след проведена обществена поръчка, да може да бъде разходван за други дейности; че увеличаване на одобрената субсидия на едни дейности за сметка на други противоречи на нормативната уредба, касаеща прилагането на мерките по ПРСР 2007-2013г.
Отделен е въпросът за формалното и неаргументирано позоваване на допълнителната предпоставка.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по въпроси №№ 4,5,6 и 7 произтича от следното:
Макар доводи за нищожност на анекса поради противоречие със закона /чл.7, ал.1 във вр. с чл.23, чл.40, чл.43,ал.1 от Наредба № 25 от 29.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка … и чл. 59 от Закона за публичните финанси/, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави и твърдение, че той унищожаем /като сключен при заплашване/, да са били въведени в предмета на спора като фактически твърдения /без да са предявени искове за прогласяване на нищожността, респ. без да е предявен конститутивния иск по чл.32 ЗЗД/, произнасянето по тях по никакъв начин не рефлектира върху изхода на спора. От една страна САС е изложил ясни съображения за неоснователност на твърденията за нищожност на Анекс ІІІ, но същевременно е аргументирал, че дори Анекс ІІІ да има порок, водещ до неговата недействителност /като родово понятие/, той няма никакво отношение към размера на субсидията за дейността, за която ищецът претендира плащане от РА в настоящото производство; че финансовата помощ за П. не е променена с този анекс. Въпрос, който не е обусловил по никакъв начин крайния резултат по спора не притежава съществена характеристика от очертаните в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, за да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Същевременно не е и налице твърдяното противоречие с актовете на ВКС, посочени в т.4 и т.5 от изложението.
Тезата на касатора по т.6 от изложението е правно неиздържана, не кореспондира на трайноустановената доктрина и съдебна практика, че за разлика от нищожните сделки, които не проявяват правно действие, унищожаемостта става по съдебен ред чрез конститутивен иск или чрез отменително възражение, изключващо занапред упражняването на субективното право /в случая плащането на претендираното притезание/ в хода на съдебно производство за изпълнение на унищожаем договор /каквото не е процесното прозиводство/ и при уважаване на възражението, правните последици се приравняват на унищожаването по исков път. По шестия въпрос е налице и практика по чл.290 ГПК с която въззивното решение не е в противоречие – решенията по гр.д.№ 393/2012г. и гр.д. № 1015/2011г. и двете на 4 г.о. на ВКС.
При констатацията, че по фактическото твърдение за унищожаемост няма предявен конститутивен иск, съотв. то не е заявено като възражение срещу иск за реално изпълнение на унищожаемата сделка, безпредметен е последният седми въпрос.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страни разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба – сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2242 от 02.11.2017г. по в.т.д.№ 3195/2017г. на Апелативен съд София.
Осъжда [община] да заплати на ДФ „З.“ сумата 200 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: