О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 03.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 48/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по 274, ал.3 във вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от СОУ “Св.Св. К. и М.”- [населено място] могили, представлявано от директора Е. М., срещу определение № 2610 от 20.12.2012 г. по в.ч.гр.д. № 1307/2012 г. на Русенския окръжен съд. С него е отменено определение № 9544 от 05.11.2012 г. по гр.д. № 4288/2012 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е изменено решение № 1717 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 4288/2012 г. на Русенския районен съд в частта за разноските, като е осъдено СОУ “Св.Св. К. и М.” да заплати на И. Г. В. разноски по делото в размер на 1090 лв.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че неправилно е бил осъден да заплати на ищеца разноските, направени от ищеца при първоначалното разглеждане на делото, тъй като е бил конституиран като ответник по предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ след обезсилване на постановените решение против друг ответник и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Ответната страна И. Г. В. чрез своя пълномощник адв. П. И. в писмен отговор изразява становище, че частната касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 269 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 187/2010 г. на ВКС, ІV г.о., е обезсилено въззивно решение № 344 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 668/ 09 г. на Русенския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед разрешението, дадено в ТР № 1/2012 г. по тълк. д. № 18/010 г. на ОСГК на ВКС е прието, че Р. Р. не е надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ, а такъв се явява училище “Св. Св. К. и М.” – [населено място] могили, където ищецът е изпълнявал длъжността директор. Дадени са указания след връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция съдът да изиска от ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, като му укаже да насочи иска си срещу надлежно легитимираната страна.
При новото разглеждане на делото като ответник по иска е било конституирано СОУ “Св.Св. К. и М.”, срещу когото искът е уважен. С решението си първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати разноски в размер на 340 лв.
С определение № 9544 от 05.11.2012 г. е оставил без уважение искането на ищеца И. Г. В. за присъждане и на направените от него разноски при предходното разглеждане на делото.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че макар след връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд то да е било образувано под друг номер, се касае за едно и също производство, образувано по исковата молба на И. В.. Поради това ищецът има право и на разноските, направени при първоначалното разглеждане на делото.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос, по който се иска допускане на въззивното определение до касационно обжалване, е за това дали при обезсилване на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с указания да изиска от ищеца да отстрани тази нередовност, като насочи иска си срещу надлежно легитимираната страна, новоконституираният ответник, срещу когото искът е уважен, отговаря и за разноските, направени в производството преди конституирането му. Този въпрос е от значение за изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закон, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване.
В мотивите към т.1 от ТР № 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал.1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.
Формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС приема, че въззивното решението, постановено срещу ненадлежен ответник е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване от касационната инстанция. Предявяването на иск срещу ненадлежен ответник се приравнява на липса на положителна процесуална предпоставка, която е отстранима, поради което производството по делото не се прекратява, а същото се връща на първоинстанционния съд, който да изпълни процесуалните си задължения, обезпечаващи постановяване на допустим съдебен акт, като укаже на ищеца в определен срок да предприеме действия за конституиране на надлежен ответник по спора. При изпълнение на тези указания, процесуалното правоотношение с надлежния ответник възниква от момента на постъпване на исковата молба против него в съда. В този случай няма процесуално правоприемство между първоначално посочения в исковата молба ненадлежен ответник и конституирания впоследствие надлежен ответник. Поради това при уважаване на иска, последният не дължи на ищеца разноските по делото, водено срещу друг ответник, в което той не е бил страна.
По тези съображения въззивното определение като неправилно следва да бъде отменено, а молбата на И. В. за изменение на решение № 1717 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 4288/2012 г. на Русенския районен в частта му за разноските следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2610 от 20.12.2012 г. по в.ч.гр.д. № 1307/2012 г. на Русенския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2610 от 20.12.2012 г. по в.ч.гр.д. № 1307/2012 г. на Русенския окръжен съд., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. В. за изменение на решение № 1717 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 4288/2012 г. на Русенския районен в частта му за разноските като неоснователна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: