2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 04,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 583/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. М. М. – П. от [населено място] против решение от 22.07.2010г. по гр.д. №759/2008 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация-ЕТ „П. к. – Г. П. „-гр. София е на становище, че жалбата е „ недопустима и неоснователна”.Не претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът М. – П. e заявила, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. Посочила е, че с молба била представила списък на приетите фактури по договора за поръчка. Заявила е, че решението на материалноправен въпрос / непосочен/ „в посока намаляване на посочените суми е обосновано от фактическа и правна страна”, а освен това същото било в противоречие с практиката на други съдебни инстанции. Цитирани, приложени и разгледани са две решения на арбитражни съдилища. Други доводи не са развити.
Касаторът М. не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Същата не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК № 1/2009 г. касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е такъв от значение за изхода на конкретното дело и е свързан пряко с решаващите мотиви на съда.Следователно, не могат да бъдат разглеждани като поставен правен въпрос, лаконичното оплакване на страната за неправилност на съдебния акт, в контекста на нейното становище по основателността на иска.
За да е налице основание, свързано с хипотезата на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК /доколкото това основание е посочено от страната/, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор не обосновава такъв довод, тъй като тя не е посочила релевантна практика – съобразно приетото с т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. решенията по арбитражни дела не обективират такава практика, поради което са ирелевантни – нито е поставила правен въпрос. Не са развити, също така и доводи относими към другите основания на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно, с оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.07.2010г. по гр.д. №759/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: