5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
С., 04,04, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3851 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищците В. Д. М., действаща в лично качество и като законен представител на малолетната В. М. срещу Решение № 233 от 31.01.2013г. по в.гр.д.№ 2887/2012г. на САС, ГК, 4 състав, с което частично е отменено първоинстанционното решение и исковете са отхвърлени, и в частта за потвърждаването му в отхвърлителната част за разликата до пълния предявен размер. Първоинстанционният съд е осъдил [фирма] да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ на В. М. сумата 80 000лв.- пълният размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. И., настъпила в резултат на пътно произшествие от 03.03.2010г., с когото е живяла на съпружески начала; сумата 25 000лв.- обезщетение за причинени на тази ищца телесни увреждания от същото пътно произшествие; и 15 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди за причинените на малолетната В. М. увреждания. Исковете за заплащане на обезщетение за моралните вреди, съответно за разликата над 25 000лв. до 40 000лв. и за разликата над 15 000лв. до 35 000лв., са били отхвърлени. Сезиран с жалби и на двете страни, въззивният съд е намалил обезщетението за причинените на В. М. от смъртта на Г. И. вреди на 65 000лв. Поради прието за установено частично плащане от застрахователя на суми в размер на 9 600лв. за причинените на първата ищца увреждания и 7 000лв. за причинените увреждания на детето, е намалено съответно на 15 400лв. и на 8 000лв. дължимото им обезщетение. Потвърдено е решението, с което първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за разликата до 40 000лв. и до 35 000лв.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на въззивния съд и постановяване на друго за уважаване на исковете в пълния предявен размер- 80 000лв. за вредите от смъртта на лицето, с което В. М. е живяла на съпружески начала, 40 000лв. за причинените й телесни увреждания и 35 000лв. за претърпените такива от детето. Твърдението е за неправилност поради нарушаване на материалния закон-чл.52 ЗЗД и чл.66 ЗЗД. Иска се и отмяна на решението в частта за присъдените на ответника разноски, представляващи внесена от него държавна такса за въззивното производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като правни въпроси са поставени такива по приложението на чл.66 ЗЗД- следва ли съдът да приспада частично платени суми от определеното обезщетение, могат ли пострадалите да бъдат принудени да получат частично обезщетение, следва ли да се приспада сума, за която не е доказано: да е платена, да е налична по сметката, и че с нея може да се разпорежда кредитора; има ли право длъжникът да избира банка, да предоставя лични данни на кредитора за откриване на служебна сметка. Позоваването е на допълнителните предпоставки на т.1 /Решение № 108 от 04.10.2012г. по т.д.№ 441/2011г. на 1 т.о./ и формално на тези по т.2 и т.3 на чл.280 ГПК. Посочва се и въпросът, /при допълнителната предпоставка на т.1, т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК/ свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и конкретно за определянето размера на застрахователното обезщетение при отчитане на лимитите на застрахователните покрития и на промените в законодателството и обществено икономическите условия. Поставен е и въпросът може ли ищците да бъдат осъждани да заплатят държавна такса, след като са освободени от заплащането й на основание чл.83,ал.2 ГПК. Твърдят противоречие с определение № 67 от 10.02.2009г. на 4 г.о. на ВКС
Отговор от ответника [фирма] не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
Съставът на ВКС приема, че касационната жалба е допустима като постъпила в срока по чл.287 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
При постановяване на обжалваното решение, въззивната инстанция е отчела безспорните по делото факти, че при пътно произшествие от 03.03.2010г., настъпило по изключителна вина на застрахования при ответника водач на л.а. Опел Кадет“, рег.№ СТ 13-71 СВ, е починал Г. И., с когото първата ищца е живяла на съпружески начала. Самата тя е получила контузия на главата, отслабено дишане вдясно, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, счупване на първото ребро вдясно, частичен пневмоторакс, контузия на десния бял дроб, счупване на дясната ключица, а детето В. М.- счупване на костите на лявата предмишница, разкъсно контузна рана на лявата вежда, множество натъртвания и охлузвания и силен стрес. Обсъдена е липсата на остатъчни последици от уврежданията на ищците. Приета е за установена емоционалната връзка на В. М. с починалия и съжителството им на съпружески начала в едно домакинство, с общи средства и планове за бъдещето, и силно негативното отражение на смъртта му върху емоционалното състояние и начина й на живот. Прието е за доказано, че по повод на заявено от ищците искане за изплащане по извънсъдебен ред на застрахователно обезщетение, застрахователят е определил съответно сумите 9 600лв. и 7 000лв., които са били преведени на 14.01.2011г. по служебно открити на тяхно име банкови сметки в [фирма], за което пълномощникът им адв.Б. е бил уведомен с писмо от 21.01.2011г. За неоснователно е прието твърдението на ищците, изразено в допълнителната искова молба, че са поискали банката да върне на наредителя преведените им суми, тъй като доказателства за това не са били представени, а същевременно от писмото на банката от 14.03.2012г. се установява, че разпоредителни действия със сумите по сметката не са извършвани- т.е. същата е налична. При тези данни е направен извод, че справедливото обезщетение за причинените телесни увреждания на ищците е определеното от СГС, но присъдените суми следва да бъдат намалени с доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение. Дължимото на ищцата обезщетение за вредите от смъртта на И. е прието за справедливо в размер на 65 000лв., което е обусловило отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер, в който е бил уважен от СГС.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по поставения въпрос за възможността доброволно изплатените от застрахователя суми да бъде приспаднати от определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди. Касаторите неправилно приравняват тази възможност с нарушаване на разпоредбата на чл.66 ЗЗД. Както е прието в Решение № 108 от 04.10.2012г. по т.д.№ 441/2011 на І т.о., на ВКС, на което самите касатори се позовават, пострадалият не може да бъде задължен да получи частично плащане, но след като той сам е поискал доброволно уреждане на спора, доброволно изплатената му от застрахователя сума ще следва да бъде приспадната от определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди. Отговорът на правния въпрос, съгласно това решение е: изплатената извънсъдебно от застрахователя сума по задължителната застраховка „гражданска отговорност“, внесена по банкова сметка на пострадалото лице, когато последното не е съгласно с размера на определеното обезщетение, но не го е върнал на застрахователя, следва да бъде приспадната от съда. Решението на въззивния съд е съобразено със даденото разрешение, към което настоящият състав се присъединява. Поставените от касатора въпроси са и некоректно формулирани. В хода на производството не е правено възражение, че сумата не е постъпила по откритата сметка и че с нея увредените не могат да се разпореждат безусловно /те се навеждат за пръв път в касационната жалба и изложението/, като същевременно апелативният съд е изложил ясни съображения, че с писмо от 14 март 2012г. / непосредствено преди даване ход на устните състезания/ банката е удостоверила, че разпоредителни действия със сумите по служебно откритите на ищците банкови сметки не са извършвани, т.е. сумите по тях са налични, както и че ищците са уведомени още на 21.01.2011г. чрез пълномощника си за откриването им.
По въпроса за възможността застрахователят да избира банка, да предоставя лични данни за откриване на служебна сметка, по която да плати доброволно обезщетение на увредените лица, е формирана задължителна съдебна практика- Решение № 197 от 18.02.2014г. по т.д.№ 666/2012г. на І т.о., с която въззивното решение се явява съобразено.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по въпросите, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД както при определяне на обезщетението, дължимо на ищците за получените от тях увреждания, така и това за моралните болки от смъртта на мъжа, с когото първата ищца е живяла на съпружески начала.
Не е налице противоречие в практиката по правен въпрос-чл.52 ЗЗД, тъй като критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. По въпроса за отчитане на минималните нива на застрахователно покритие при определяне на справедливия размер на обезщетението е налице непротиворечива съдебна практика, която е съобразена от апелативния съд.
Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване на решението в частта за присъдените разноски на ответника. Позоваването на Определение № 67 от 10.02.2009г. на 4 г.о. по гр.д.№ 7/2009г.е неоснователно, тъй като в него не е разрешен въпросът за включването на държавната такса в разноските, на които ответникът би имал право на основание чл. 78,ал.3 ГПК. Изразеното от въззивния съд становище, че отговорността за съдебни разноски по чл.78 ГПК се определя съобразно изхода на спора, и че при частично уважаване на иска, освободените от внасяне на такси и разноски ищци дължат заплащане на разноските на ответника, включително и внесената от него държава такса, е съобразено с практиката на ВКС /Определение по ч.т.д.№ 256/2010г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК и постановените по реда чл.290 ГПК Решение № 148 от 19.10.2012г. по т.д.№ 39/2012г. на ІІ т.о. и Решение № 130 от 04.07.2013г. по т.д.№ 669/12 на ІІ т.о./, съгласно която разпоредбата на чл.78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по делото, а разпоредбата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК- освобождаването на ищците по посочените искове от разноски за производството и сравняването на регламентацията налага извод, че законодателят не изключва лицата, освободени от внасяне на разноски по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна. СГС не е приел, че освободените от заплащане на държавна такса ищци дължат такава, а че дължат разноски при условията на чл.78,ал.3 ГПК, които могат да включват и заплатената от ответника такса за въззивното обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство разноски на касаторите не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 233 от 31.01.2013г. по в.гр.д.№ 2887/2012г. на САС, ГК, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.