О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 05.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело № 4529/2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6967 от 10.10.2018г., подадена от Б. П. Н., приподписана от адв. К. Н.-АК Ловеч, против решение № 173/02.08.2018г. по гр.д.№ 255/2018г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 79/12.03.2018г. по гр.д.№ 433/2017 г. на РС-Ловеч и Б. П. Н. от [населено място] е осъдена да заплати на М. П. Д. и К. И. Д., двамата от [населено място], област Ловеч, сумата 400 лв. – сторени разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Ответниците М. П. Д. и К. И. Д., чрез адв. С. С., оспорват допустимостта на касационната жалба. Иска се присъждане на разноски.
При преценка допустимостта на касационната жалба, съдът констатира следното:
Касационната жалба е подадена против въззивно решение с цена на иска до 5 000 лв., което не подлежи на касационно обжалване, поради което е недопустима, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК. Предмет на настоящото производство са владелчески искове по чл. 76 ЗС и чл. 75 ЗС относно имот, находящ се в [населено място], Л. област, отразен като четири поземлени имота, съответно с идентификатори № 83212.501.1074, 83212.501.1119, 83212.501.1070 и 83212.501.993, а по регулационния план от 1978 г. е отразен като имот пл.№ 993 в кв. 43 по плана на [населено място], целият с площ от 983 кв.м., за който е отреден парцел VІ при съседи: от три страни улици имот 994 по плана от 1978 г. на [населено място], Л. област. Цената на исковете е в размер на данъчните оценки на горните четири имота, съгласно чл.69 ГПК. Съгласно удостоверения №ДО000642 от 22.03.2017г., №ДО000645 от 22.03.2017г., №ДО000643 от 22.03.2017г. и №ДО000644 от 22.03.2017г. на [община], данъчните оценки са съответно: 645 лв., 132 лв., 132 лв. и 132 лв.
Съгласно чл. 280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай са предявени владелчески искове, които не попадат в изрично предвидените в чл. 280, ал. 3 ГПК изключения, с оглед цената на същите, съобразно чл. 69 ГПК. Щом цената на предявените искове е под 5000 лв. и касационната жалба не попада в приложното поле на изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК, тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказания размер 600 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 6967 от 10.10.2018г., подадена от Б. П. Н., приподписана от адв. К. Н.-АК Ловеч, против решение № 173/02.08.2018г. по гр.д.№ 255/2018г. Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 79/12.03.2018г. по гр.д.№ 433/2017 г. на РС-Ловеч.
Осъжда Б. П. Н. да заплати на М. П. Д. и К. И. Д. деловодни разноски за производството по допускане до касационен контрол в размер на 600 лв.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: