4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 08.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3525/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Б. С. – ЕТ с фирма ”С. С. -53” – от [населено място] срещу Решение №949 от 30.05.2013 г. по гр.д. № 1328/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №97 от 13.02.2013 г. по гр.д. №747/2012 г. на Карловски районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 424 ГПК на С. Б. С. – ЕТ с фирма ”С. С. – 3” – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за признаване за установено, че в периода 01.07.2007 г. – 29.02.2008 г. ответникът не е доставил на ищеца електроенергия на стойност 10 147.27 лв. в обект [населено място], [улица], с оплакване за неправилност. В Изложение към касационна жалба жалбоподателят поддържа, че е решен въпросът за предпоставките, предмета и начина на доказване на иска: какво е съдържанието на условието новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства да са „от съществено значение за делото” – дали доказателството или обстоятелството само по себе си трябва да е годно да обоснове извод за недължимост на претендираното вземане или при необходимост ищецът може да ангажира и други доказателства, дали новият документ трябва еднозначно и категорично да решава правния спор, без събиране на други доказателства или са приложими правилата на общия исков процес по отношение на доказването. Жалбоподателят аргументира, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като липсва съдебна практика, установяваща критерии за основателните обстоятелства или писмени доказателства от значение за иска – при предпоставките на чл. 424 ГПК правото на защита не следва да бъде накърнявано, като решаването на въпроса ще отстрани недоразумения на посочената правна норма, ще внесе ясно съдържание в употребеното от закона понятие, ще представлява принос в правото.
Ответникът по касационната жалба ” [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск за оспорване на вземане по чл. 424 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът по чл. 424 ГПК, въззивният съд е приел, че искът е допустим – налице е правен интерес у ищеца за оспорване по исков ред на вземането, предявен е в сроковете по чл. 424 ал. 2 ГПК и е налице влязла в сила заповед за изпълнение, а въпросът дали са новооткрити обстоятелствата и дали са нови писмените доказателства, на които се позовава ищецът, е въпрос по същество. Съдът е посочил, че Констативен протокол от експертиза на средство за измерване, изготвен на 21.09.2007 г., на който ищецът основава иска по чл. 424 ГПК, е ново писмено доказателство с оглед гласните доказателства, че ищецът се е снабдил с него през м.май 2012 г. и че не е могъл да се снабди по-рано. Съдът е аргументирал, че успешното провеждане на иска по чл. 424 ГПК предполага представянето или съществуването на такова доказателство или обстоятелство, което да води до обратния извод за дължимост на претендираното вземане. Направил е извод, че посоченият протокол свидетелства затова, че електромерът, предмет на изследването, не съответства на метрологичните изисквания, но не обосновава извод за недължимост на установеното срещу ищеца вземане, напротив – видно от констатациите в протокола, при експертизата на електромера са установени следи от късо съединение, което не оказва влияние върху работата на електромера при регистриране на консумираната енергия. Съдът е заключил, че искът по чл. 424 ГПК предполага изследване единствено на обстоятелства или доказателства, за които се твърди да са новооткрити, респ. нови, като наличието на такива не води до откриване на пътя за ново исково производство по съществото на спора за дължимост на сумата, напротив – изследва се наличието на новооткрито обстоятелство или ново доказателство, след което се прави преценка дали същото е годно само по себе си да обоснове извод за недължимост на претендираното вземане, каквото не обосновава посоченият Констативен протокол.
С оглед изложеното от изведените от жалбоподателя правни въпроси, релевантен за спора е въпросът: кога е налице изискването на закона намерените новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства да са от съществено значение за делото – дали тези доказателства или обстоятелства трябва да са годни сами по себе си да обосноват извод за недължимост на претендираното вземане или по правилата на общия исков процес ищецът може да ангажира други доказателства, установяващи недължимост на вземането. По въпросите за предпоставките и предмета на иска по чл. 424 ГПК жалбоподателят не поддържа да са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1, т. 2 или т. 3 ГПК.
По релевантния въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно чл. 424 ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Тъй като производството по чл. 424 ГПК изисква влязла в сила заповед за изпълнение, отрицателният установителен иск съдържа и някои от белезите на извънредния способ за отмяна и е приложим критерият, валиден за другите отменителни производства, свързани с релевирането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства – чл. 240 ал. 2 ГПК и чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Касае се за обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях, което не се дължи на собствената й небрежност, обстоятелства, които дават основание да се преразгледа въпросът за дължимостта на вземането по реда на чл. 424 ГПК. За да са от съществено значение за делото, те следва да оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо претендираното вземане, да са свързани с фактическата страна на правния спор (с осъществяването на факти от действителността, имащи значение за спора), да имат значение за възникването, съществуването или прекратяването на спорното правоотношение, да обосновават връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата, на които са изградени изводите за издаване на заповедта за изпълнение. Когато са от съществено значение за делото, тогава новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства ще променят извода за дължимост на вземането, тъй като търсената от длъжника с отрицателния установителен иск защита, е да се отрече съществуването на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение.
В този смисъл е установена съдебна практика – постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№55/16.09.2013 г. по т.д.№723/2011 г. на ІІ т.о., както и Опр.№597/17.10.2011 г. по ч.гр.д.№538/2011г. на ВКС,ІV г.о.; Опр.№828/14.12.2012 г. по ч.т.д. №599/2012 г. на ВКС, І т.о.; Опр.№ 591/28.06.2012 г. по ч.т.д.№772/2011г. на ІІ т.о.; Опр.№790/05.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 5144/2013 г. на ІІІ г.о.
С оглед посочената съдебна практика не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, разпоредбата на чл. 424 ГПК е ясна, в нея точно са посочени предпоставките и основанията за предявяване на иска, предвидено е, че искът не може да бъде предявен по-късно от една година от погасяване на вземането, посочени са страните – ищец длъжникът и ответник заявителят в заповедното производство. Не се установяват твърдените от жалбоподателя недоразумения на тази правна норма, нито необходимост от тълкуването й по начин, различен от вложения от законодателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №949 от 30.05.2013 г. по гр.д. № 1328/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: