О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 09.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 767/ 2017 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 367 от 01.02.2017 г. по ч.гр.д. №459/ 2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 6119 от 22.11.2016 г. по гр.д. №5149/2016 г. на СГС, с което е отхвърлено искането на [фирма] за изменение в частта за разноските на Разпореждане № 21742/05.08.2016 г., с което му е върната исковата молба поради невнесена държавна такса. Жалбоподателят излага, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което аргументира с доводи за неправилно определена държавна такса по предявения иск – въпрос, по който са постановени противоречиви съдебни решения, които цитира; и с оплакване, че въззивният съд не е зачел постигнатото между страните споразумение, с което ответникът признава своето противоправно поведение. Излага оплаквания относно неправилните съображения на въззивния съд, който толерира противоправното поведение на ответника и не съобразява истинската воля на страните и иска да се допусне касационно обжалване на посочените основания и обжалваното определение да се отмени.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 на ГПК по въпроса за държавната такса, неправилно определена от първоинстанционния съд и в противоречие с за постановените по този въпрос цитирани съдебни решения. Излага и оплакване, че въззивният съд не е съобразил постигнатото между страните споразумение и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като възразява, че не са налице поддържаните от жалбоподателя основания; поддържа, че държавната такса е определена правилно и че въпросите за държавната такса и за споразумението на страните, са неотносими към обжалваното определение, което е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е отказано да се измени в частта за присъдените разноски 20 000 лв. разпореждане за връщане на исковата молба поради невнесена държавна такса, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено определение, с което е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК на ищеца [фирма] – [населено място] за изменение в частта за разноските – присъдено на ответника по делото [фирма] – [населено място] 20 000 лв. дължимо адвокатско възнаграждение – на разпореждане, с което на ищеца е върната исковата молба поради невнесена държавна такса.
С оглед изложеното поставените от жалбоподателя правни въпроси: за размера на дължимата от него държавна такса по предявения иск и за значението на постигнатото между страните споразумение нямат отношение към искането му по чл. 248 ГПК за изменение на акта за присъдените разноски.
В т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., което съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, са дадени указания, че касаторът е длъжен в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, който въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби.
Изведените от частния жалбоподател въпроси не са решавани от въззивния съд, затова нямат отношение към делото и както и да се решат, това няма да се отрази на изхода му, поради което е без значение дали има противоречива практика по въпроса за определянето на размера на дължимата държавна такса. Първоинстанционното производство е прекратено и исковата молба е върната на ищеца поради невнесена държавна такса, поради което дали има и по кои въпроси постигнато между страните споразумение, е въпрос, който няма отношение към обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 367 от 01.02.2017 г. по ч.гр.д. №459/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: