О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 11.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 157/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. К.,, представлявана от кмета на общината инж. Н чрез процесуален представител адв. С против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд – VІІ граждански състав № 1528/28.10.2008 г., постановено по гр. д. № 2490/2008 г.
С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд К. № 84/8.07.2008 г., постановено по гр. д. № 134/2008 г., с което са уважени обективно съединените искове на Н. И. К. ЕГН ********** от гр. К. против О. К. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила.
С изложение на основания за допустимост на касационното разглеждане на жалбата е посочено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с точното прилагане на закона в частност на разпоредбите на на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 333, ал. 7 КТ.
За ответника по касация Н. И. К. е подадено писмено становище от процесуален представител адвокат П. Счита, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира следното:
Със заповед на К. на О. К. № К-82/12.01.2008 г. е прекратено трудовото правоотношение с Н. И. К. за длъжността „старши специалист-отговорник дейност РПП” към дейност „Р” при О. К., поради съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 15.01.2008 г. Заповедта не е връчена лично на ищеца, а му е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка, ведно с придружително писмо № 93-00-81/15.01.2008 г. и е получена лично от ищеца на 29.01.2008 г., според приложеното известие за доставянето й. За времето от 15.01.2008 г. до 8.03.2008 г. ищецът е бил в отпуск по болест. Въззивният съд е приел, че ищецът е незаконно уволнен, поради неспазена предварителна закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ вр. чл. 333, ал. 7 КТ – към датата на връчване на заповедта за уволнение служителят е започнал да ползва разрешен му отпуск за временна нетрудоспособност и работодателят го е уволнил без разрешение от инспекцията по труда. Съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е налице основание за признаване на уволнението за незаконно само на това основание без да се разглежда спорът по същество. Независимо от това съдът е разгледал спора и по същество и е приел за установено, че към датата на издаване на заповедта за уволнение заеманата от ищеца длъжност не е съкратена.
При преценка за допустимост на касационното производство ВКС приема следното:
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да е налице основанието „от значение за развитието на правото” би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. В този случай би се наложило тълкуване на закона, за да се стигне до отстраняване на непълнота или неяснота на правни норми и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
В случая касаторът не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика на ВКС, нито на липсваща въобще практика. Посочил е само разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и на чл. 333, ал. 7 КТ без да е формулирал конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който би следвало да се произнесе ВКС.
Ето защо съдът приема, че не следва да се допусне касационно разглеждане на обжалваното решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VІІ граждански състав № 1528/28.10.2008 г., постановено по гр. д. № 2490/2008 г. по касационна жалба от О. К., представлявана от К. на О. инж. Н процесуален представител адвокат С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: