О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр.София, 23.03.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 161 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.04.2008г. по гр.д. №719/2007г. на Старозагорски окръжен съд, с което е уважен иск за разпределение ползуването на съсобствен имот на основание чл.32, ал.2 ЗС.
Жалбоподателката Т. Т. В. поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено. Към същата е посочено, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците Д. Н. Е. и Ц. С. Е. поддържат, че жалбата е нередовна, тъй като не съдържа изложение на основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като констатира, че към жалбата липсва изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното:
С обжалваното решение съдът, като е оставил в сила решение от 26.06.2007г. по гр.д. №1270/2006г.на Старозагорски РС, е разпределил ползуването на дворно място -УПИ Х-444, в кв.423 по плана на гр. С. между Д, Ц. С. , И. и Т. Т. Съдът е взел предвид правата на всеки един от тях по отношение на съсобственост дворно място, както и необходимостта да бъде осигурен достъп до намиращите се в него сгради индивидуална собственост на страните по делото.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът е дал разрешение на съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно за точното тълкуване на чл.32,ал.1 ЗС във вр. с чл.19 ЗУТ, пренебрегвайки възможността общата площ да се ползува като цветна градина, съобразно правилата на градоустройството.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В случая съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, а именно относно възможността да бъдат администрирани взаимоотношения между съсобственици относно начина на реално разпределение на ползуването на съсобствена вещ. Неоснователно е обаче искането на жалбоподателката за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тя не твърди да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за разпределение ползуването на съсобствен имот на основание чл.32, ал.2 ЗС влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото. Искът по посочения текст има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, по отношение, на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано или е взело решение, вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общия имот. От посочената дефинитивност на претенцията следва, че съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта – обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост. Дворното място върху което са построени сградите на страните в случая е общо и няма пречка да се уговори между собствениците част от него да се ползува като обща част, без да се разпределя за реално ползуване. В случая е не е било уговорено между страните по делото част от двора да се ползува като обща част – цветна градина, а останалата да се разпредели за реално ползуване от отделните съсобственици, поради което съдът при спазване именно на трайната практика е администрирал този спор и е определил как да стане реалното ползуване, без да е имал задължение в случая да запази част от двора като обща част.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 21.04.2008г. по гр.д. №719/2007г. на Старозагорски окръжен съд по жалба на Т. Т. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: