О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 29.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1740 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №761 от 01.06.09г. по гр.д. №1444/08г. Варненският окръжен съд е отменил частично решение №2175/31.08.06г. по гр.д. № 2253/95г. на Варненския районен съд и е уважил предявения от С. Г. Г. срещу К. Т. К., Н. И. К. , П. С. К. и К. С. В. , при участието на третите лица помагачи С. И. С., Й. Н. К. и С. Н. А. , положителен установителен иск за собственост на първи етаж от жилищна сграда в гр. В., ул.”Ц” №31. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е бил отхвърлен искът за делба на същия имот, предявен от К. Т. К..
В. съд е приел, че спорният имот е бил собственост на Б. Б. Т. , починала на 15.11.1991г., преди изменението на ЗН с ДВ бр.60/92г., с което е създадена новата ал.4 на чл.8, разширяваща кръга на наследниците по закон до роднините по съребрена линия от шеста степен включително. Ето защо вписаните в удостоверението за наследници от 14.09.1992г. лица не са имали правото да наследяват. Това са Н. Г. А. , Й. Н. К., С. Н. А. и С. И. С. – съответно роднини по съребрена линия от трета и четвърта степен на починалата. Съгласно чл.11 от ЗН, в редакцията му към момента на откриване на наследството, имотът се получава от държавата.
Прието е, че ищецът се легитимира като собственик на спорния имот по силата на замяна, извършена между него и държавата със заповед №1536/12.10.95г. и договор №31929 от 25.10.1995г., сключени по реда на НДИ /отм./. От своя страна ответникът К. Т. К. е противопоставил права, придобити от продажбата по нотариален акт №181/1995г., с който той е закупил идеални части от имота от племенниците на бившата собственица – С. И. С., Й. Н. К. и С. Н. А. , конституирани като трети лица-помагачи по делото.
Съдът е приел за неоснователно направеното от ответника К възражение за нищожност на замяната, от която черпи права ищецът. Изложил е доводи, че заповедта за замяна е подписана от зам.кмета на общината Р. Б. , при условията на заместване на отсъстващия титуляр, в съответствие с чл.47, ал.1 от ЗМИ и заповед №1430/27.09.95г. на кмета на общината. Договорът за замяна е подписан от зам.кмета Е. С. , който е действал въз основа на упълномощаване със заповед №1782/14.11.91г. да подписва заповеди и договори за продажба. Прието е, че при действието на чл.137 от НДИ /отм./ не е имало правна възможност кметът на общината да делегира на свой заместник правото си да подписва договори за прехвърляне право на собственост върху държавни имоти, но при липса на представителна власт, сделката би била унищожаема, а не нищожна и трети лица не биха могли да се позовават на тази унищожаемост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ответникът К. Т. К.. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. Налице ли е валиден административен акт ако е издаден от лице, което по закон не е овластено да го издава; 2. Д. ли е да се делегира компетентност от овластения орган на трето лице при липса на предвидена в закона възможност за това и 3. Н. или унищожаем е договор, сключен без представителна власт и кои са лицата, легитимирани да се позоват на този порок на договора. Жалбоподателят счита, че по първите два въпроса въззивното решение противоречи на следните решения на ВКС: №818 от 24.04.97г. по гр.д. №159/97г., ІV ГО; №1051/16.06.99г. по гр.д. №1233/1998г. на ІV ГО; №38/02.02.97г. по гр.д. №973/96г. на ІV ГО. По третия въпрос имало противоречива съдебна практика на ВКС, предвид решения №245/29.03.99г. по гр.д. №643/98г. на ІІ ГО и решение № 1171/16.01.2009г. по гр.д. №5189/07г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответникът в производството С. Г. Г. е оспорил жалбата. Заявил е, че не са налице сочените основания за допускането и до разглеждане от ВКС по същество. Изложил е подробни доводи в писмен отговор.
Ответниците Б. Н. К. , конституиран на мястото на първоначалния ответник Н. И. К. , и третото лице-помагач Й. Н. К. поддържат, че касационната жалба е основателна и следва де се допусне до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
По първите два въпроса въззивното решение не противоречи на посочената от жалбоподателя практика на ВКС. Решение №818 от 24.04.97г. по гр.д. №159/97г., ІV ГО третира валидността на решение за продажба на държавно жилище, взето при действието на НПЖДЖФ, докато с обжалваното въззивно решение се разглежда въпроса за валидността на заповед за замяна на държавно жилище, издадена при действието на НДИ, при условията на заместване на отсъстващия титуляр, който е в платен отпуск, съгласно чл.47, ал.1 от ЗМИ. Хипотезите са съвсем различни не само заради това, че са възникнали при действието на различни нормативни актове и касаят различен вид прехвърлителни сделки, но и затова, че в решение 818/97г. се разглежда въпросът дали е валидно делегирането на компетентност от председателя на ИК на зам.председателя, докато в обжалваното въззивно решение се дава отговор на въпроса дали е валидна заповедта за замяна, подписана от зам.кмета, но при условията на упълномощаване за действие в условия на отсъствие на кмета поради излизането му в платен отпуск. По същите съображения няма противоречие между решение №1051/16.06.99г. по гр.д. №1233/1998г. на ІV ГО и обжалваното въззивно решение. На следващо място – съгласно решение №38/02.02.97г. по гр.д. №973/96г. на ІV ГО е действителен договорът за покупка на жилище от общината, когато след надлежно делегиране договорът е подписан от зам.председателят. Решението е основано на текста на чл.121 от НДИ и третира продажба на държавно жилище, докато в настоящия случай сме изправени пред замяна, която се урежда в чл.137 от НДИ – т.е. посоченото решение на ВКС също не е пряко относимо към правния спор по настоящото дело. И на последно място – по третия въпрос не е налице противоречива съдебна практика, която да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посочените от жалбоподателя решения №245/29.03.99г. по гр.д. №643/98г. на ІІ ГО и решение №1171/16.01.2009г. по гр.д. №5189/07г. на ВКС, ІІ ГО не си противоречат. И в двете решения се приема, че в хипотезата на договор, сключен от лице без представителна власт, е налице висяща недействителност, която може да бъде отстранена при последващо потвърждаване на договора от лицето, което е имало власт да го сключи. Отнасянето на висящата недействителност към порока нищожност или към унищожаемостта е по-скоро теоретичен спор и затова разликата между двете решения по този въпрос не е от решаващо значение. Практическо значение в случая има единствено въпросът дали третите лица могат да се позовават на висящата недействителност, или това могат да сторят само страните по опорочената сделка. По този въпрос обаче няма противоречие между двете решения на ВКС, тъй като той е разискван само във второто решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №761 от 01.06.09г. по гр.д. №1444/08г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: