О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 16.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 258 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Р. и З. А. Р. против въззивното решение №1757/03.11.2009 година, постановено от Окръжен съд – Пловдив по гр.д. № 2038/2009 година, с което е потвърдено решение № 1394/25.08.2009 година, постановено от Районен съд – Пловдив, ХVІ граждански състав, по гр.д. №1727/2008 година. С последното са отхвърлени предявените от И. Б. Р. и З. А. Р. субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.53, ал.2 от ЗКИР, като неоснователни.
С отговор на касационната жалба, подаден в срока и по реда на чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба И. И. Р. и В. П. Р., са оспорили както наличието на сочените от жалбоподателите касационни основания, така и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е насочена против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.
За да приеме, че предявените искове са неоснователни, въззивния съд е приел, че към годината на приемането на последния кадастрален план на с. Ц. година, ищците не са били собственици на имот с площ от около 120 кв.м. от УПИ * от кв.64 по плана на селото. Въз основа на приетите по делото съдебно-технически експертизи, въззивния съд е приел, че няма грешка в кадастралния план от 1990 година, доколкото имотните граници съвпадат с тези от плана от 1963 година и няма навлизане между двата имота. За да достигне до този извод, съдът е отчел и обстоятелството, че и по двата плана, както и от замерванията на място от вещото лице, площта на имота на ответниците, съседен на този на ищците е с площ от 1260 кв.м.
В изложението на касационните основания, приложени към касационната жалба, се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – ТР№3/1993 г. на ОСГК, че същия въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, предвид посоченото с изложението решение №1746/17.11.1994 година, по гр.д. № 2309/1993 г., ІV г.о. – основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Жалбоподателите твърдят, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Тълкуванията, дадени в ТР №3/15.07.1993 г. на ОСГК са неотносими към настоящия случай и възприетото от въззивния съд не е в противоречие с тях. В тълкувателното решение се дава тълкуване на понятието „приложен план”, при хипотезите, в които има придаваеми части по дворищно регулационен план, както и кога следва да се счита за приложен дворищно регулационния план и доколко фактическото заемане на придадения имот се отнася към понятието „приложен план”. Съдът не се е произнасял по въпроса, повдигнат от жалбоподателите, доколкото е възприел от фактическа страна, че липсва придаване по регулация на части от имота на ответниците към този на ищците или обратно. Този фактически извод на въззивния съд не подлежи на преценка относно неговата обоснованост в производството по чл.288 от ГПК. Липсата на произнасяне на въззивния съд относно прилагането на дворищно регулационен план във връзка с придаването по регулация, води до неотносимост на повдигнатия материалноправен въпрос към настоящия спор, както и липсата на противоречие на възприетото от съда по повдигнатия материалноправен въпрос със задължителните указания по прилагането на закона, дадени с посоченото от жалбоподателите тълкувателно решение. Посоченото в изложението и представено към него р. №1746/17. ХІ.1994 г. по гр.д. № 2309/1993 година също касае процесуалното задължение на съда му да проследи приложението на измененията на регулационните планове, в производството по установяване на грешка в кадастралната основа. Фактическата обстановка по това решение е различна от възприетата от въззивния съд в настоящия случай, доколкото съдът е възприел липсата на придаваеми по регулация места между страните по делото.
Повдигнат е и процесуално правен въпрос, по който според жалбоподателите въззивния съд се е произнесъл и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросът, формулиран от жалбоподателите е, следва ли съдът да назначи служебно съдебна експертиза, при липса на искане за това във въззивната жалба, с цел изясняване на действителните отношения между страните. По този въпрос въззивния съд не се е произнесъл, а доколко изготвената по делото съдебна експертиза е пълна и дава отговор на действителните отношения между страните е въпрос на попълване на делото с доказателства, както и на обоснованост на съдебния акт. Необосноваността на съдебното решение не е след основанията, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на същото. Съдът не се е произнесъл по приложението на разпоредбата на чл.195, ал.1 от ГПК /назначаване на съдебна експертиза служебно от съда/, а по приложението на разпоредбата на чл.266 от ГПК, на което основание е оставено искането за допълнителна задача към съдебно-техническата експертиза. Доводи в изложението на касационните основания към касационната жалба, относно произнасянето на съда по този процесуалноправен въпрос – прилагането на разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, не са правени, а в производството по чл.288 от ГПК, касационния съд е обвързан от доводите на жалбоподателя.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия счита, че не са налице сочените основания за допускане до касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Пловдив.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1757/03.11.2009 година, постановено от Окръжен съд – Пловдив по гр.д. № 2038/2009 година, с което е потвърдено решение № 1394/25.08.2009 година, постановено от Районен съд – Пловдив, ХVІ граждански състав, по гр.д. №1727/2008 година.
Председател: Членове: 1. 2.