О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр.София, 04.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 283/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. на Р. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1400/ 10.11.2009 г. по гр.д. № 1241/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2014/ 2004 г. в частта, в която касаторът е осъден да заплати на П. П. П. сумата 8 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража и обвинение в престъпления, по което ищецът е бил признат за невинен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по важен материалноправен въпрос – за определяне на размерът за обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно производство – който се решава противоречиво от съдилищата. При сходни случаи тези размери били определяни в твърде широк диапазон, като касаторът се позовава на решение № 1557/ 27.12.2006 г. на ВКС по гр.д. № 2800/ 2005 г., решение № 513/ 06.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1059/ 2003 г., решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр.д. № 3317/ 2008 г., решение № 34/ 04.02.2009 г. на САС по гр.д. № 966/ 2008 г. Според касатора наличието на различни разрешения относно размерът на обезщетението в сходни случаи обосновава извод за противоречива съдебна практика. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част, съответно – за отмяната му.
Ответникът по касация – П. П. П. – не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за наличие на противоречива практика по въпроса за определяне на размерът на обезщетенията за неимуществени вреди в сходни случаи. Не е възможно такъв извод да се направи въз основа на размерите на обезщетенията, определени в решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр.д. № 3317/ 2008 г. и решение № 34/ 04.02.2009 г. на САС по гр.д. № 966/ 2008 г., тъй като цитираните съдебни актове са приложени в копия и без да е установено влезли ли са в сила. Невлезли в сила решения не могат да бъдат основание да се заключи, че практиката на съдилищата е противоречива, тъй като същите могат да бъдат отменени или изменени по реда на инстанционния контрол, т.е. размерът на обезщетението в посочените актове не е определен със сила на пресъдено нещо. Следователно обсъждането на изводите, направени от решаващите съдилища в посочените два акта, с цел обосноваване на противоречива съдебна практика, не е допустимо.
Решение № 1557/ 27.12.2006 г. на ВКС по гр.д. № 2800/ 2005 г., доколкото не подлежи на обжалване, е годен акт за установяване на съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. То обаче не е постановено по сходен случай с този, по който е издадено атакуваното въззивно решение. Видно от мотивите на ВКС, разглеждан е казус на обезщетяване на вреди от незаконно обвинение, по което обвиняемият е бил задържан под стража два месеца. По настоящето производство въззивният съд е приел за установено, че ищецът П е бил задържан под стража (като мярка за неотклонение) за период от 17 месеца. Продължителността на задържането е особено съществено обстоятелство при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а разликата в продължителността на задържането гр.д. № 2800/ 2005 г. и тази в настоящето производство е значителна. Ето защо не може да се приеме, че има противоречие между двете решения, тъй като те не са постановени при схождащи си факти.
По аналогични съображения не може да се приеме, че атакуваното въззивно решение противоречи на практиката, обективирана в решение № 513/ 06.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1059/ 2003 г. В цитираното решение на ВКС е разглеждана хипотеза на обезщетяване на вреди от незаконно задържане и обвинение, при което задържането под стража като мярка за процесуална принуда е продължило четири месеца и половина. Ответникът по касация в настоящето производство е бил задържан 17 месеца – следователно случаите, разглеждани в двете решения не са сходни и не могат да обосноват извод за наличие на противоречива практика.
По тези мотиви следва да се приеме, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1400/ 10.11.2009 г. по гр.д. № 1241/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: