О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 264
гр.София 30.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 4352/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. У. П. против решение № 564/04.04.2008 год. по гр.дело № 208/2007 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционно решение № 116/19.10.2006 год. по гр.дело № 4438/1999 год. на Пловдивски районен съд и са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Касаторът твърди, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като при постановяване на обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Х. С. Б. от гр. П. не изразява становище по нея.
Касационният съд обсъди твърдяните от касатора основания за допускане до обжалване на касационната му жалба и констатира следното:
Решаващият съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, приемайки, че за спорното правоотношение е приложима разпоредбата на чл.35 ЗВО, тъй като ищецът е член на академичния състав на университета, съгласно чл.6, ал.2 ЗВО. Ищецът е избран и за декан на факултета по „Тропично и субтропично земеделие”, която длъжност е ръководна, изборна, а за прекратяване на трудовото правоотношение, по отношение на изборната длъжност, съгласно изискванията на чл.35 ЗВО е необходимо решение на органа, който го е избрал, каквото решение в случая липсва, затова заповедта за дисциплинарно уволнение е приета от съда за незаконосъобразна.
Доводът на касатора, в подкрепа на основанието за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изразяващ се в отсъствие на съдебна практика, относно приложението на чл.58а ЗВО, която решаващият съд неправилно е игнорирал, но нейното тълкуване и точно приложение е решаващо за изхода на делото и ще допринесе и за развитието на правото е неоснователен и не се споделя от касационния съд.
Двете правни норми, тази по чл.35 ЗВО и тази по чл.58а ЗВО регламентират различни правоотношения. Разпоредбата на чл.35 ЗВО се намира в гл.ІV „Академична автономия” от ЗВО, която касае органите за управление на висшето училище, както и органите на факултетите, институтите, филиалите, колежите и катедралите, техният избор и техните правомощия. Безспорно е обстоятелството, че ищецът Х, който е декан на факултета по „Тропично и субтропично земеделие” към А. университет П. е член на академичния съвет. Не е налице противоречие между нормата на чл.35 ЗВО, която регламентира начина на освобождаване на ректора, зам.-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище и нормата на чл.58а ЗВО,която е относима за другия преподавателски, научно-преподавателски и научно-изследователски състав във висшето училище и регламентира възникване и прекратяване на трудовите правоотношения с тях съгласно систематическото тълкуване на нормата, находяща се в гл.VІ от ЗВО.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага наличие на непълна, или неясна конкретна правна норма, която се нуждае от корективно тълкуване, с оглед на точното и непротиворечиво прилагане на същата от съдилищата.
В случая съдържанието на приложената от съда правна норма на чл.35 ЗВО не се нуждае от корективно тълкуване, защото тя се отнася до ръководни, научни длъжности, изчерпателно изброени, чието правоотношение е възникнало по силата на избор и затова поставя конкретно изискване, когато те се освобождават по тяхно желание, или бъдат отзовани преди изтичане на мандата им да е налице решение на органа, който ги е избрал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав, каквото изискване не се предвижда в чл.58а ЗВО, за останалия преподавателски състав, по отношение на който трудовото правоотношение възниква по друг ред.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г.о. счита, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на касационната жалба на А. университет П. , затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба на А. У. П. срещу решение № 564/04.04.2008 год. по гр.дело № 208 по описа за 2007 год. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: