О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 29.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.04. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 107 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЗАД”А” против решение №125 от 17.10.2008 год. по гр.д. №401/2008 год. на Софийския апелативен съд , ГК, ІІ състав, с което, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, по реда на чл.208, ал.2 ГПК, отм. е уважен предявеният от К. Е. К. против касатора иск на основание чл.409 ТЗ, отм. за сумата 24 000лв., изплатено застрахователно обезщетение, с което е удовлетворил увредената Н. С. , майка на починалия на 08.07.2002 год. Георги С. , в резултат на виновно причинено ПТП от ищеца К. , като водач на лек автомобил “Рено с Д. К. №ВР 47 27 АХ, застрахован срещу гражданска отговорност със застрахователна полица №1449238 от 08.07.2002 год., сключена с касатора ЗПАД”А” гр. С..важен е и искът с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 733.69 лв., обезщетение за забава за периода от 06.12.2006 год. до предявяване на иска.
По делото безспорно е установено следното: със споразумение от 13.VІІ.2006 год. по НОХД№4150/2004 год. на Софийския градски съд, НО, 11 състав ищецът по настоящето гражданско дело, в качеството на подсъдим, се е споразумял с представителя на прокуратурата в съответствие с разпоредбите на чл.384 във вр. с чл.381-383 НПК да заплати на Н. С. сумата 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат от смъртта на починалия при виновно причиненото от К. ПТП. За сумата в нейна полза е издаден и изпълнителен лист от 21.VІІ.2006 год. На 28.08.2006 год. между Н. В. С. и ЗПАД”А” е сключено споразумение, по силата на което застрахователят се е задължил да плати на пострадалата сумата 21 000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й. Разликата между тази сума и сумата по споразумението, постигнато в наказателното производство и издадения въз основа него изпълнителен лист в размер на 24 000 лв., е изплатена от ищеца на пострадалата, видно от приложената разписка от 06.11.2006 год.
За да отхвърли иска с правно основание чл.409 ТЗ, отм., Софийският градски съд е приел, че ищецът К не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за наказателното дело, както и че постигнатото в това производство споразумение представлява спогодба по смисъла на чл. 408 ТЗ,отм., която не е одобрена от застрахователя, поради което няма действие спрямо него.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че със събраните във въззивното производство доказателства е установено, че застрахователят –ответник е бил своевременно и надлежно уведомен от пострадалата С. на 19.12.2005 год. за водения срещу ищеца в настоящето производство наказателен процес. Застрахователят е бездействал, не се е отзовал на поканата за участие в изготвяне на споразумението- спогодба, поради което неодобряването й от него, не може да се вмени във вина на ищеца, поради което е уважил предявените обективно съединени искове.
Касаторът ЗАД”А” твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на отменителните основания на чл.281 т.3 ГПК. Подържа допуснато нарушение на материалния закон- чл.408 и чл.409 ТЗ, отм., неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства, защото не са били представени всички доказателства, установяващи основанието и размера на застрахователното обезщетение, както и необоснованост на решението. Като основание за допускането му до касационно обжалване по смисъла на чл.284, а л.3,т.1 ГПК сочи същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос за приетата обвързваща сила на спогодбата, сключена между застрахования и увредения, спрямо застрахователя и условията, при които застрахованият може да иска застрахователното обезщетение от застрахователя. Подържа, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът подържа, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирани за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Сочената от касатора обвързваща сила спрямо застрахователя на спогодбата, сключена между застрахования и третото увредено лице, и условията, при които застрахованият може да иска застрахователното обезщетение от застрахователя, не представлява съществения правен въпрос, разрешен от въззивния съд по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Основното водещо основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол е разрешаването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Същественият правен въпрос е винаги конкретен, той се включва в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по предявеното искане въз основа на сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществен правен въпрос, формирал решаваща воля на съда. Посоченото от касатора обвързващо действие на споразумението- спогодба по смисъла на 408 ТЗ, отм., спрямо застрахователя не представлява съществен правен въпрос, по който се е произнесъл съдът, защото тази обвързаност е приета от него не по принцип, а въз основа на конкретната фактическа обстановка. Въззивният съд е приел, че застрахователят е уведомен за споразумението от пострадалия, поради което определеното с него обезщетение представлява застрахователното обезщетение, което застрахованият може да иска от застрахователя с регресния иск. Възприемането на конкретната фактическа обстановка не представлява разрешаване на съществен правен въпрос. Правилността на възприемането й от съда и на направените правни изводи въз основа на нея представлява основание за евентуална неправилност на обжалваното решение, но не и за допускането му до касационно обжалване. Самият касатор като порок на решението сочи липсата на доказателства, установяващи основанието и размера на застрахователното обезщетение, както и че не е бил в състояние да вземе отношение по направеното предложение за споразумение, а не навежда доводи за липсата на обвързващото съгласие на застрахователя и начинът, по който трябва да бъде дадено. В случая съществен правен въпрос би бил въпросът доколко уведомлението, направено от пострадалата, е достатъчно за презюмиране на одобрение на спогодбата от страна на застрахователя, какъвто въпрос не се поставя от касатора.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото липсата на практика би била от значение при непълнота и противоречие на закона, докато нормите на чл.409 и чл.409 ТЗ са ясни и непротиворечиви.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №125 от 17.10.2008 год. по гр.д. №401/2008 год. на Софийския апелативен съд , ГК, ІІ състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: