3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 11.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 684 / 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] (ищец по делото) срещу Решение №91 от 14.І.2011 г. по гр.д. № 2495/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е отменено Решение № 563 от 29.VІ.2009 г. по т.д. № 1578/ 2007 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] – [населено място] срещу Автомагистрали Х.” АД – [населено място] иск по чл. 266 ал. І ЗЗД за 4485 лв. и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 698.99 лв., и е постановено друго, с което исковете за тези суми са уважени, и решението е потвърдено в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери. Жалбоподателят обжалва решението в частта, с която исковете са отхвърлени, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Молба – изложение на основания за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал. 1 ГПК – решението противоречи на практиката на ВКС: Р.№ 63/10.VІ.2009 г. по т.д. № 87/2009 г. и Р.№25/13.ІІІ.2009 г. по т.д.№715/2008 г., в подкрепа на което излага оплакване за неправилност на решението, основано на анализ на събраните доказателства. Затова жалбоподателят счита, че ВКС се е произнесъл по материалноправен въпрос с противоречие със съдебната практика. Жалбоподателят излага, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – произнасянето от касационната инстанция е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, което обосновава с оплакване за неправилност на въззивното решение. Представя копия от Р.№ 63/10.VІ.2009 г. по т.д.№ 87/2009 г. и Р.№25/13.ІІІ.2009 г. по т.д.№715/2008 г., двете на ВКС.
Постъпила е на 9.ІІІ.2011 г. и касационна жалба от [фирма] – [населено място] (ответник по делото) срещу решението в частта, в която исковете са уважени, с оплакване за неправилност. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи разрешения правен въпрос: необходимо ли е пълно и пряко доказване на изпълнението, и приемане на изработеното при договора за изработка, когато ответникът оспорва сделката, по който въпрос счита, че има противоречива съдебна практика – Р. №413/ 28. Х.2010 г. по гр.д.№ 644/2010 г. на Врачански ОС, с което искът е отхвърлен. Излага, че по въпроса: при неустановен съществен елемент от сделката – цената – допустимо ли е уважаването на иска – по който въпрос решението противоречи на практиката на ВКС: Р.№414/198.V.2009 г. по гр.д.№ 5701/23007 г., Р.№ 779/19.VІ.2009 г. на САС по т.д.№ 489/2009 г. По въпроса: допустимо ли е при липса на установено договорно основание – договор за изработка, да се уважи иск за възнаграждение по такъв договор, жалбоподателят счита, че решението противоречи на посоченото решение на САС по т.д.№ 489/2009 г. Заключава, че е от значение за правилното и точно прилагане на закона и въпросът за спиране на производството по делото на основание чл. 189 ал. І б. ”г” и “д” ГПК (отм.) с оглед представената присъда по НОХД №43/2010 г. на ПОС, невлязла в сила и иска да се допусне касационно обжалване.
[фирма] – [населено място] (ответник по делото) по съображения, изложени в Писмен отговор, оспорва основателността на искането [фирма] – [населено място] за допускане на касационно обжалване, както и жалбата му по същество, като неоснователна, а [фирма] – [населено място] не изразява становище по касационната жалба на [фирма] – [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид подадените жалби и като провери данните по делото, констатира следното:
По касационната жалба на [фирма] – [населено място]. Жалбоподателят не сочи кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, като поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора, от сочените в касационната жалба оплаквания и от посочената съдебна практика. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване.
По касационната жалба на [фирма] – [населено място]. Предвид обстоятелството, че се обжалва въззивно решение, с което, като е отменено първоинстанционното решение, са уважени осъдителни искове с цена 4485 лв. – иск по чл. 266 ал. 1 ЗЗД и с цена 698.99 лв. – иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, ВКС в настоящия състав намира, че касационната жалба от 9.ІІІ.2011 г. е недопустима.
С оглед този изход на делото разноските за касационната инстанция следва да останат за страните така, както са направени. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №91 от 14.І.2011 г. по гр.д. № 2495/ 2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която исковете са отхвърлени, по жалба на [фирма] – [населено място]
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу посоченото решение в частта, с която исковете са уважени. В тази част определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: