О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София 16.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1372 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. П. П. чрез пълномощник адв.Е. В. срещу решението от 11.05.10г.,постановено по гр.дело № 851/10г.на Софийски градски съд,4-г състав,с което е потвърдено решението от 4.12.09г.по гр.дело № 3256/09г.на Софийски районен съд,72 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма].
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са решение от 18.11.09г.на СРС,54 състав по гр.дело № 32563/09г.и съдебна практика на ВКС,постановена по реда по отменения ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел законосъобразност на заповед № 1203/24.04.09г.на управителя на [фирма],с която на ищцата И. П. П.,на длъжност „продавач –консултант”,е наложено дисциплинарно наказание”уволнение” на основание чл.190 ал.1 т.7 и чл.188 т.3 КТ за това,че на 8.04.09г.около 20.00ч.в магазин Х.,находящ се на [улица] в[населено място] поради неположени грижи за съхранение и опазване на касовата наличност е допуснала сумата 4 400 лв да бъде отнета от магазина.В връзка с релевирания довод за незаконност на уволнението поради нарушение на чл.193 ал.1 КТ са изложени съображения,че са спазени императивните изискванията на тази разпоредба относно задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения – ищцата е дала писмени обяснения с вх.№ 011/15.04.09г. за обстоятелствата по процесния случай.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая по поставения от жалбоподателката въпрос относно задължението на работодателя да спази процедурата по чл.193 ал.1 КТ има задължителна практика на ВКС – решение № 237 от 24.06.10г.по гр.дело № 826/09г.на ІV г.о.,решение № 322 от 5.05.10г.по гр.дело № 301/09г.на ІІІ г.о.,решение № 343 от 28.05.10г.по гр.дело № 799/09г.на ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В тях е прието,че действително изслушването на работника или служителя,или приемането на писмените му обяснения е задължение на работодателя.Законодателят е придал съществено значение на това задължително изискване,като се е ръководил от необходимостта да се съберат и оценят доказателствата на лицето,спрямо което се предприемат дисциплинарни мерки.Разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство,нито за форма на поканата на работодателя до работника или служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина,нито за посочване в писмена покана,че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство.Самото искане за даване на обяснения,което изхожда от носителя на дисциплинарната власт,както и даването на обяснение пред носителя на дисциплинарна власт,или адресирано до него или до упълномощено лице,което е във връзка с допуснати конкретни нарушения на трудовата дисциплина,насочва към открито дисциплинарно производство, респективно към възможност за носене на дисциплинарна отговорност.Не е от значение кой е извършил организационните действия по изискването им,от значение е достигането на обясненията до работодателя.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираните решения по чл.290 ГПК,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Приложеното решение на СРС по гр.дело № 32563/09г. касае идентичен случай,в който е прието нарушение на разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ,но не влязло в сила ,поради което не може да обоснове извод за наличие на противоречива практика.Останалите приложени решения на състави на ВКС са постановени по конкретни казуси и правните им изводи не са в противоречие с приетото разрешение на въпроса в обжалваното решение.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставения въпрос относно приложението на чл.193 ал.1 КТ съдебната практика е уеднаквена с посочените по-горе решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
На основание чл.78 ал.8 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/9.07.04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 11.05.10г., постановено по гр.дело № 851/10г.на Софийски градски съд по жалба на И. П. П..
ОСЪЖДА И. П. П.,с ЕГН – [ЕГН] от[населено място],ЖК”Л.” бл.145 ет.10 ап.51 да заплати на [фирма] –гр.София, ЖК”Х. С.”бл.48 вх.В ет.3 ап.45 сумата 150 лв разноски за тази инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.