О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София, 25.05. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 185 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд № 8* от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 6012/2009 г., с което е потвърдено определението от 09.05.2009 г. по гр.д. № 4775/2008 г. на Софийски районен съд, 82 с-в, с което е върната молбата на Д. С. К. от гр. С., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено.
Недоволен от определението на СГС е жалбоподателят Д. С. К., който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено и на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 ГПК да му бъде присъдено обезщетение в размер на 1 000 000 лв. след установяване на лицата, които са използвали незаконосъобразно правата на фондацията в РБългария, ведно с направените по делото разноски.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК като процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решен в обжалваното определение жалбоподателят е посочил въпроса за задължението на съда да укаже на страната какви доказателства да представи за доказване на исковата претенция и ако той не е в състояние да се справи сам да му се даде възможност за ангажиране на правна помощ. Посочено е, че този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал молбата на Д. С. К., поради неотстраняване в срок на нередовностите й на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд – Софийски районен съд е постановил законосъобразно определение. Приел е също така, че след като молбата му е била нередовна по смисъла на чл. 543 ГПК, правилно първоинстанционният съд я оставил без движение за отстраняване в срок нередовностите й и тъй като с допълнителната му молба от 16.02.2009 г. указанията не са изпълнени, правилно съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, я е върнал и е прекратил производството по делото. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че след като в указания срок не са отстранени недостатъците на молбата, правилно първоинстанционният съд я е върнал като нередовна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателят не е изложил кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран въпрос, отнасящ се до задължението на съда да укаже на страната какви доказателства да представи за доказване на исковата претенция – в конкретния случай за установяване на факт с правно значение по см. на чл. 542 ГПК и ако той не е в състояние сам да се справи, да му се даде възможност за ангажиране на правна помощ. Съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 540 ГПК, когато исковата молба, респ. молбата по чл. 543 ГПК, не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение в едноседмичен срок за отстраняването им, както и за възможността да ползва правна помощ при нужда и право на това. Именно по този начин е прецедирал решаващият съд – с разпореждане от 22.12.2008 г. е оставил молбата без движение с указания в законовия срок да се отстранят недостатъците й. Съобщението за разпореждането и за възможността за ползване на правна помощ е получено от касатора лично на 12.02.2009 г., във връзка с което той на 16.02.2009 г. е депозирал допълнителна молба, в която не е заявил желание да ползва правна помощ и не е изпълнил указанията на съда за отстраняване нередовностите на молбата си от 08.12.2008 г. Т.е., правилен е изводът на въззивния съд в обжалваното определение, че първоинстанционният съд е извършил следващите се процесуални действия и тъй като ищецът/молител/ не е привел молбата си в съответствие със закона и указанията на съда, правилно молбата му е върната и производството по делото е било прекратено. Или така, както е формулиран, поставеният процесуален въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като се касае до твърдение за неизвършени процесуални действия от съда, което с оглед посочените по-горе факти, е невярно. Ето защо, в конкретния случай не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 8* от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 6012/2009 г., с което е потвърдено определението от 09.05.2009 г. по гр.д. № 4775/2008 г. на Софийски районен съд, 82 с-в, по частна касационна жалба с вх. № 5* от 06.10.2009 г. на Д. С. К. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :