4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
С., 28.02.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1260 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. М., подадена чрез адвокат Н. В. срещу въззивно решение № 2056 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 732/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 7.06.2007 г. по гр.д. № 3595/2006 г. в частта му, с която са уважени предявените от Българската държава срещу Д. Г. М. и Е. Н. М. искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС по договор от 1.05.1995 г. за периода 25.10.2001 г. до 1.07.2005 г. в размер на сумата 23446.38 лв. и по допълнително споразумение от 15.07.1996 г. за същия период в размер на 1320 лв., представляващи обезщетение, равняващо се на 1/2 ид.ч. от получавана наемна цена за следния съсобствен между страните недвижим имот: магазин на около 60 кв.м. вляво от входа на сградата на [улица], [населено място], заедно с избено помещение.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправния въпрос- когато общата вещ се ползва само от някой от съсобствениците, те дължат ли обезщетение на останалите за ползата от която са лишени, от деня на писменото поискване, и по процесуалноправния- факта на получаване на парични суми над 5000 лв. може ли да се доказва със свидетелски показания. Представени са съдебни решения и определения на състави на Върховния касационен съд.
Ответната страна Българската държава, представлявана от министъра на финансите, по пълномощие от областния управител на област Р. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима, но не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която искове по чл.30, ал.3 ЗС са уважени, въззивният съд е приел, че до 2005 г. страните са били съсобственици на процесния недвижим имот, че за исковия период ответниците са го отдавали под наем, че дължат обезщетение без предварителна покана- от момента на получаване на ползите, че за периода преди 25.10.2001 г. вземането на държавата е погасено по давност, поради което претенциите са основателни за периода 25.10.2001 г. до 1.07.2005 г. Размерът на претенциите, основани на сключения между ответниците и трето лице договор за наем и допълнително споразумения е определен с помощта на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос – когато общата вещ се ползва само от някой от съсобствениците, те дължат ли обезщетение на останалите за ползата от която са лишени, от деня на писменото поискване не е разрешен в отклонение от установената съдебна практика, включително и представената. Когато съсобствен имот се ползва от някой от съсобствениците, които го отдават под наем на трети лица и единствено те получават наема отношенията между страните следва да се уредят според разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, а не по чл.31 ,ал.2 ЗС. /решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 882/2010 г. ВКС, ІV г.о./ Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС „всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си“. Понятието „ползи на общата вещ“ по чл. 30, ал. 3 ЗС включва съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. Законът не предвижда изискване на писмена покана за заплащане на ползите от общата вещ, когато тези ползи се получават от един съсобственик изцяло или над неговите права / решение № 512 от 15.09.1987 г. по гр.д. № 515/86 г., ВС, І г.о./ Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното възнаграждение, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. В случая съдът въз основа събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че за процесния период съсобственият между страните недвижим имот е отдаван от ответниците под наем на трети лица и се дължи обезщетение на основание чл.30, ал.3 ЗС, в който случай не е необходима писмена покана. Останалата съдебни актове са неотносими към настоящия случай.
Поставеният в изложението въпрос- факта на получаване на парични суми над 5000 лв. може ли да се доказва със свидетелски показания също не обосновава извод за осъществяване на предпоставките, с които процесуалният закон обвързва достъпа до касационно обжалване. Въпросът за допустимостта на свидетелските показания и приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК съставлява по същността си оплакване за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение и като такъв е относим към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не към подлежащите на преценка в производството по чл. 288 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Дори да се приеме, че допустимостта на свидетелските показания е процесуалноправен въпрос от значение за приложното поле на касационното обжалване, същият не е обуславящ за изхода на конкретното дело и не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като ангажираните свидетелски показания са насочени към установяване факта за заплащане на договорената цена, а не на договорни правоотношения, релевантни за възникване на претендираните с иска вземания. Неправилната преценка на доказателствата са извън обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не подлежат на ревизиране в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г., ОСГТК при ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
Останалите оплаквания също касаят правилността на въззивното решение, поради което не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото на ответната страна следва да се присъдят разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.4 вр. чл.9, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 531.75 лева.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2056 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 732/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда Д. Г. М. от [населено място], [улица], ет.ІІ, ап.3 да заплати на Българската държава, представлявана от министъра на финансите, [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 531.75 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :