2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 29.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 289 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца А. И. Г. Решение № 2183 от 26.10.2917г. по в.гр.д.№ 1805/2017г. на САС, ГО, 4 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.3740/2014г. на СГС, ГО, 11 състав за отхвърляне на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм., предявен срещу ЗД [фирма], за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 03.11.2013г., за разликата над 90 000лв. до пълния предявен размер от 160 000лв. Решението в частта за уважаване на иска за сумата 90 000лв. е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа довод за неправилност поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, довел до присъждане на занижен размер на обезщетението с оглед тежестта на получените увреждания, възрастта на ищеца, периода на възстановяване и съдебната практика по сходни случаи. Посочва се, че неправилно е преценена тежестта на получените при пътното произшествие увреждания, че не са отчетени в пълна степен всички неудобства в ежедневието, които ищецът е преживял в периода на възстановяването, не са съобразени размерите на застрахователните лимити и ежегодно нарастващите им нива. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго за уважаване на иска с още 70 000 лв. със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпросите:
1/ Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да съобрази нормативно определените лимити по ЗЗГОА с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. Касаторът се позовава на решенията по т.д. № 795/98 на 2 т.о. и № 299/11 на 2 т.о. на ВКС.
2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следа ли съдът да съобрази и възрастта на увредения, общественото му положение, начинът, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще. Цитирани са ППВС 4/68г. и решението по т.д.387/08 на 2т.о. на ВКС.
В писмен отговор ЗД [фирма] оспорва обосноваването от касатора на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца, основана на доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД от първоинстанционният съд, който е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди при пътното произшествие от 03.11.2013г., при което ищецът е пострадал като пътник, пътувал на предната седалка в л.а. „Опел“, в размер на 70 000лв.
За безспорно установено е приела, че в резултат на удара на лекия автомобил поради несъобразената скорост на движение и загуба на контрол върху управлението му от водача в крайпътно дърво, ищецът е получил счупване на дясната ръка в областта на гривнената става, счупване на носните кости без разместване, контузии и охлузвания по челото и темето, контузия на гръден кош със серийно счупване на 6-то до 10-ребра в ляво без засягане на белодробния перенхим с малък плеврален излив, коремна контузия и разкъсване на далака, който е бил оперативно отстранен; че е било предприето стационарно лечение и възстановяването е продължило в домашни условия в продължение на година. Съставът на САС е отчел, че с изключение на разкъсването на далака, останалите травматични увреждания не са създавали опасност за живота; че болките и страданията пред първите два месеца са били с висока интензивност; че отстраняването на далака причинява първоначален стрес на имунната система, при което хипотетично се увеличава риска от инфекциозни усложнения с по-тежко протичане, но за около година организмът компенсира липсата на този орган. Отчетени са показанията на разпитания свидетел относно полаганите за ищеца грижи от майка му в продължение на два месеца след инцидента, болките в ръката, които търпи и понастоящем.
Въззивната инстанция е посочила, че за да опрели справедливия размер на обезщетението, отчита всички посочени от медицинската експертиза и свидетеля факти: броя и тежестта на телесните увреждания, загубата на важен орган, продължителността на възстановителния период, както и младата възраст на ищеца, който е бил увреден на 23 годишна възраст, така и социално икономическата обстановка към датата на настъпване на произшествието и при съобразяване с тези обстоятелства, счита че дължимото по справедливост обезщетение е 90 000лв.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Въззивната инстанция изрично е мотивирала, че отчита факторите, които касаторът счита за релевантни за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при поставянето на двата въпроса от изложението. Поради това въпросите са поставени формално без да се държи сметка за подробните правни аргументи, с които е мотивиран изводът за размера на обезщетението. Неоснователността за допускане на обжалването произтича от това, че те са хипотетично поставени и не съответстват на изложените от състава на САС мотиви.
Отсъства и въведената допълнителна предпоставка – не е налице визираното противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. Критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане. Предоставената от законодателя възможност съдът да определи размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди въз основа на принципа за справедливост, произтича от обстоятелството, че такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път. Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и касираното решение е съобразено с тази задължителна практика.
Разноски за производството не се присъждат. В отговора на касационната жалба, подадена чрез пълномощник адв. Ал.И., такива не са поискани, респ. не са и доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 2183 от 26.10.2017г. по в.гр.д.№ 1805/2017г. на САС, ГО, 4 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: