4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 265
С., 03.04. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 4601/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], в несъстаятелност, със синдик К. К., чрез пълномощник адв. Г. К., против въззивно решение № 912 от 20.06.2016г. по в. гр. дело № 939/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1746 от 25.04.2016г. по гр. дело № 23341/2012г. на Пловдивски районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], че дружеството дължи на Д. Н. К. и К. Г. С. сумата 38 833,31 лв. (тридесет и осем хиляди осемстотин тридесет и три лева и 31 ст.) с равностойност в евро 19 855,16 евро, представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 04.02.2008г. за периода от 01.08.2009г. – 29.07.2010г., от които в полза на Д. Н. К. се дължат 8 558,26 евро с левова равностойност 16 738,50 лв. (шестнадесет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 50 ст.), а в полза на К. Г. С. се дължат 11 296,90 евро с левова равностойност 22 094,82 лв. (двадесет и две хиляди и деветдесет и четири лева и 82 ст.), ведно със законна лихва, считано от 07.11.2011г. до окончателното изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски в размер 776,66 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№19508/2011г. по описа на ПРС, петнадесети гр. с., като са отхвърлени исковете за установяване съществуване на вземане по договор за наем над 38 833,31 лв. до пълния предявен и присъден със заповедта за изпълнение размер от 41 538,74 лв. (над 8 558,26 евро до 9 154,50 евро по иска на Д. Н. К. и над 11 296,90 евро до 12 083,94 евро по иска на К. Г. С.), поради погасяване чрез плащане на сумата 2 705,50 лв. – част от дължим наем за месец август 2009г.;
отхвърлено е предявеното от [фирма] против Д. Н. К. и К. Г. С. възражение за прихващане със сумата 65 694 лв., от която 38 854,69 лв. – платен без основание наем на Д. Н. К., и 26 839,31 лв. – платен без основание наем на К. Г. С.;
отхвърлено е предявеното от [фирма] против Д. Н. К. и К. Г. С. възражение за прихващане със сумата 9 600 лв., заплатени от [фирма] на [фирма] по договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа от 13.07.2009г., от които 4 800 лв. за сметка на Д. Н. К. и 4 800 лв. за сметка на К. Г. С..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд с обжалваното решение е разрешен процесуалноправния въпрос – длъжен ли е в решението си въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и оплаквания на страните, да обсъди относимите доказателства и да изложи правните си изводи по отношение на тях в мотивите към решението. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване и в тази връзка представя съдебна практика по приложението на чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК – решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответниците Д. Н. К. и К. Г. С. не са представили писмен отговор по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първонистанционно решение по разгледани искове по чл. 422 ГПК намира, че касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос с твърдение, че мотивите на обжалваното въззивно решение са декларативни, съдът не е отговорил на нито едно от оплакванията наведените във въззивната им жалба, като е препратил към решението на първоинстанционния съд, приемайки без обсъждане, че същото е законосъобразно, тъй като няма нарушаване на императивни материалноправни правила.
Настоящият състав намира, че по поставения правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивите на обжалваното решение са изготвени в противоречие с приетото в т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност.
Мотивите са изготвени в нарушение на установената съдебна практика по приложението на чл. 272 ГПК, с която се приема, че и при действието на ГПК от 2007г. е запазен характера на въззивния съд като съд по съществото на спора и когато разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда възможността, при потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивният съд да мотивира своето решение, чрез препращане към мотивите на първия съд, това не означава, че въззивният съд действа като контролно – отменителна инстанция и не се освобождава от задължението да извърши своя преценка на доказателствата и да направи свои констатации относно релевантните за спора факти, респ. да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, като извежда свои самостоятелни фактически и правни изводи в качеството си на инстанция по съществото на спора (решения по гр. дело № 1100/2012Г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 746/2010г., първо г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Ако с обжалваното решение, по възраженията за недопустимост на производството по предявените искове, въззивният съд правилно е препратил към мотивите на решението по гр. дело № 5021/20125г. на ВКС, с което е отменено решението на въззивния съд за обезсилване на първионстанционното решение при първото разглеждане на делото, тъй като въпросът за допустимостта на исковете е разрешен и не може да се повдига отново, то препращането по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение по правилността на решението с единствената констатация, че липсват нарушения на императивни материалноправни правила, без да са изложени собствени фактически и правни съображения по доводите и оплакванията във въззивната жалба, сочи че решението е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага допускането му до касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 912 от 20.06.2016г. по в. гр. дело № 939/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма] [населено място], в несъстоятелност, със синдик К. К., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 776,67лв. с представяне на доказателства по делото за извършен превод.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за определяне на дата за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ