2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София, 30.05. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1419 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С молба с вх. № 4142/21.04.2012 г., касаторът [фирма] моли съда да измени постановеното по реда на чл. 288 от ГПК по делото, определение № 379/22.03.2012 г. в частта му за разноските, с която молителят-касатор е осъден да заплати на ответника по касационната жалба – ищеца по делото О. И. А., сумата 1 000 лв. – направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната съдебна инстанция, като същите бъдат определени (намалени) на 203 лв.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирано за това лице, като молителят не е могъл да направи по-рано в производството пред ВКС искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което молбата е процесуално допустима. В нея се излагат доводи, че заплатеното от ответника по касационната жалба – ищец адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, предвид това, че спорът не е разглеждан по същество, тъй като касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато. Сочи се и че съгласно разпоредбите на чл. 36 от ЗАдв, във вр. с чл. 9, ал. 1 и с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая възлиза на 203 лв.
Ответникът по молбата О. И. А. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на молбата. Изтъква, че отговорността за разноски в процеса се явява санкция за неоснователно предизвикания правен спор, както и че в случая адвокатското възнаграждение е заплатено за проучване и за изготвяне на отговор на касационната жалба. Сочи се и че съгласно § 2 от ДР на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнаграждението по наредбата, което в случая, определено съгласно чл. 7, ал. 1 от нея, възлиза на 270 лв., а трикратният му размер, който ответникът по молбата изчислява на сумата 710 лв. и намира за несправедлив, предвид сложността на делото.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв. В случая по делото са предявени от ответника по молбата (ищеца по делото) срещу молителя-касатор искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, които са уважени от инстанциите по същество, като с определението по чл. 288 от ГПК, чието изменение в частта му относно разноските се иска, не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, поради което не се е стигнало до разглеждане на делото в открито съдебно заседание от касационната съдебна инстанция. При това положение, ответникът по молбата е заплатил на пълномощника си по делото адвокатското възнаграждение в размер 1 000 лв. за касационната съдебна инстанция – единствено за изготвянето на отговора на касационната жалба, в който е изложено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, като по-подробни съображения са развити само относно липсата в случая на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. С оглед така очертаната действителна правна и фактическа сложност на касационното дело, настоящият съдебен състав намира за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, заплатеното от ответника по молбата адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв. Поради това, присъдените с определението по чл. 288 от ГПК, в полза на ответника по молбата разноски за адвокатско възнаграждение, също съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 36 от ЗАдв следва да бъдат в по-нисък – справедлив и обоснован размер, съответстващ на действителна правна и фактическа сложност на делото, а именно – възлизащ на сумата 300 лв. Този размер е по-висок от минималния размер, който определен съгласно чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, изреч. 2 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ и във вр. с чл. 36 от ЗАдв (като разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от наредбата в случая намира приложение по аналогия – чл. 46, ал. 2, изреч. 1 от ЗНА), възлиза на сумата 202.50 лв. Неоснователно ответникът по молбата се позовава на разпоредбата на § 2 от ДР на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, като съображенията на съда за това са следните: Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК ясно препраща към чл. 36 от ЗАдв относно минималния размер на адвокатското възнаграждение. С разпоредбите на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от ЗАдв законодателят е делегирал на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) да приеме наредба за минималния размер на адвокатското възнаграждение, като ясно е очертал рамката на делегацията – тези минимални размери да са „за съответния вид работа”. В рамките на тази делегация – „за съответния вид работа” – са определени минималните размери на адвокатските възнаграждения в раздели ІІ – V от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ. Съгласно ясните разпоредби на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от ЗАдв, именно минималните размери на адвокатските възнаграждения по раздели ІІ – V от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ са тези, които не могат да се надхвърлят при договарянето на възнаграждението между адвоката и клиента, както и – при липса на такъв договор – при определяне на възнаграждението от съответния адвокатски съвет. Поради това, във всички случаи, когато законът препраща към чл. 36 от ЗАдв относно минималния размер на адвокатското възнаграждение (освен в чл. 78, ал. 5 от ГПК, такова препращане има например и в чл. 38, ал. 2, изреч. 2 от ЗАдв), то това е минималният размер по раздели ІІ – V от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ – „за съответния вид работа”. Нито с чл. 36 от ЗАдв, нито с чл. 78, ал. 5 от ГПК, нито с друга законова разпоредба законодателят не е делегирал на ВАдвС правомощия допълнително да ограничава съда, а именно – да определи по-висок минимален размер на адвокатското възнаграждение за случаите, когато присъжданите разноски се намаляват от съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК – поради прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение. Именно това обаче – определяне на по-висок (трикратен) размер на минималното адвокатското възнаграждение – извън законовата делегация – е направено от ВАдвС (който поначало няма правотворчески правомощия и може да осъществява такива само по делегация – в рамките на делегацията) с § 2 от ДР на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, на която разпоредба се позовава ответникът по молбата. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, като противоречаща на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от ЗАдв (излизаща извън рамките на установената там законова делегация), разпоредбата на § 2 от ДР на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ не може да намери приложение в случаите по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По горните съображения, на основание чл. 248, във вр. с чл. 81 и с чл. 78, ал. 5 от ГПК, постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 379/22.03.2012 г. следва да бъде изменено в частта му за разноските, като присъдените такива в полза на ответника по молбата следва да се намалят от 1 000 лв. на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 379/22.03.2012 г., постановено по гр. дело № 1419/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в частта му за разноските, като намалява присъдените такива в полза на О. И. А., дължими от [фирма], от сумата 1 000 лв. на сумата 300 лв. (триста лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.