О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 11.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 125/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. п. -Бургас чрез Л. Г. П. зам. на адм. ръководител-апелативен прокурор при А. п. -Бургас против въззивно решение на Апелативен съд Б. № 64/29.09.2008 г., постановено по гр. д. № 147/08 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Сливенски окръжен съд № 49/26.05.2008 г. по гр. д. № 484/2007 г., с което на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ П. на Република България е осъдена да заплати на Р. В. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., причинени от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда, както и направените по делото разноски съразмерно с уважената част в размер на 400 лв.
С жалбата се поддържа, че апелативният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на други съдилища и със собствената си практика по съществени материалноправни въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за уеднаквяване на съдебната практика, тъй като са решавани противоречиво от съдилищата-основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Счита, че въззивното решение противоречи на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, на нормите на чл. 4, чл. 5, ал. 1 и особено ал. 2 ЗОДОВ и т. 3 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и на практиката на съдилищата, като посочва и представя решения № 103/14.01.2005 г. по в. гр. д. № 138/2004 г. на БАС, потвърдено с решение № 991/31.07.2006 г. по гр. д. № 820/2005 г., ВКС, ІV г. о.; решение № 96/10.01.2005 г. по гр. д. № 89/2004 г. на БАС; решение № 1557/27.12.2006 г. по гр. д. № 2800/2005 г., ВКС, ІV г. о.; решение № 2851/23.01.2006 г. по гр. д. № 2252/2004 г. на БАС; решение № 33/14.06.2004 г. по гр. д. № 25/2004 г. на БАС; решение от 7.05.2003 г. по в. гр. д. № 91/2003 г. на ВтАС; решение № 19/22.03.2002 г. по в. гр. д. № 12/2002 г. на БАС, решение № 45/9.07.2008 г. по в. гр. д. № 91/2008 г. на БАС. Според касатора видно от посочените решения при много по-тежки случаи е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в много по-нисък размер. Изложени са съображения и за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон /чл. 52 ЗЗД, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и 2 ЗОДОВ/ и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли съда да приеме касационната жалба за допустима и основателна, да отмени въззивното решение и да се произнесе с решение, като отхвърли като недоказани исковете за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, алтернативно, да потвърди решението на Апелативен съд Б. в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд- Б. , с което е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв. и да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000-1500 лв.
Ответникът по касация Р. В. И. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване на обжалваното въззивно решение, като взе предвид доводите на касатора, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема следното:
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а според чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК съдът се е произнесъл по съществения въпрос в противоречие с практиката на съдилищата.
От изложението на основанията за допустимост на касационната жалба се извлича като съществен материалноправен въпрос: при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото лице как се прилага от съда обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.
При преценка дали е налице основанието на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, при което спорът е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или в противоречие с практиката на съдилищата се изхожда от практиката на ВКС или на влезли в сила съдебни решения на други по степен съдилища.
Неоснователен е доводът, че въззивното решение противоречи на т. 3 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. С т. 3 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 4 ЗОДОВ/, че държавата не отговаря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия /чл. 5 ЗОДВПГ/ и че само ако пострадалият е допринесъл за вредата – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай /чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ/. Твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с т. 3 от посоченото ТР на ОСГК на ВКС не е подкрепено с конкретни аргументи и е необосновано.
Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивното решение противоречи на решение на ВКС, ІV г. о. № 991/31.07.2006 г. по гр. д. № 820/2005 г. и на решение на ВКС, ІV г. о. № 1557/27.12.2006 г. по гр. д. № 2800/2005 г. С първото решение съдът е приел, че ЗОДВПГ свързва обезщетяването на претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен с чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на ищеца от незаконно повдигнатото обвинение, по което е бил признат за невиновен. С второто решение също е прието, че съдът определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената практика на ВКС. Не е в противоречие и с представените съдебни решения на Бургаския апелативен съд.
Доколкото в касационната жалба са изложени съображения, че в противоречие с доказателствата по делото и с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ е изводът на въззивния съд относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди те обосновават общи основания за незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК-нарушение на материалния закон и необоснованост, които основания не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаят основателността на жалбата по съществото на спора.
При въведеното с ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо касаторите да изпълнят преди всичко изискванията на закона, въз основа на които Върховният касационен съд извършва подбор на жалбите, които следва да бъдат допуснати до разглеждане по същество от касационната инстанция.
Нарушението на материалния закон и необосноваността на решението са основания за касирането му поради неправилност, но не са основания за допустимост на касационното обжалване. По тези оплаквания съдът се произнася само след като са преодолени изискванията на закона относно допустимостта на касационното обжалване.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване непоследователна и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. А произнасяне на ВКС от значение за развитието на правото е в случаите, когато въобще няма практика на ВКС по съществения правен въпрос. В този случай би се наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване непълнота или неяснота на правни норми и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
В случая с касационната жалба само е посочено това основание, но липсва обосноваването му с позоваване на противоречива практика на ВКС, на постоянна, но неправилна практика или на липсваща въобще практика.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. прие, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по съществото на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд, граждански състав № 64/29.09.2008 г., постановено по гр. д. № 147/2008 г. в обжалваната част по касационна жалба от Л. Г. П. , зам. адм. ръководител и прокурор при А. п. -Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: