О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 29.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1699/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. И. П. е обжалвал въззивното решение на К. окръжен съд от 28.07.2008г. по гр.д. № 339/2009г. , с което е отхвърлен иска за делба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
Ответниците Н. Г. С., К. С. А. и Д. С. А. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
С обжалваното решение К. окръжен съд е оставил в сила решението на К. районен съд от 16.02.2009г. по гр.д. № 1522/2007г., с което е отхвърлен предявения от Й. И. П. иск за делба на втори етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. К., кв.”В” ул.”М” №5, два масивни гаража, долепени до сградата с мазетата под тях и стопанска постройка.
Въззивният съд е приел, че ищецът не може да се легитимира като собственик на идеална част от делбения имот на основание чл.19 СК /отм./ във връзка с чл.92 ЗС , тъй като сградата е построена в имот, който е бил съсобствен на бившата съпруга на ищеца и нейната сестра, без да е било учредяване право на строеж и не е оборена презумпцията на чл.92 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че решението е незаконосъобразно , тъй като от събраните по делото доказателства е установено построяването на сградата по време на брака , а правото на строеж е учредено по реда на отменения чл.241 ППЗТСУ /отм./ по силата на одобрения архитектурен проект за застрояване на парцела. В тази връзка касаторът се позовава на решение № 1467/1976г. на ВС, І г.о. по приложението на чл.241 ППЗТСУ /отм./ , както и на решение на ВКС, І г.о. № 115 от 01.03.2006г. по гр.д. № 696/2005г., според което при учредено право на строеж върху имот, който е съсобствен на единия съпруг презумпцията на чл.92 ЗС се счита за оборена.
Въззивният съд се е съобразил изцяло с тълкуването в решение № 115/2006г. на ВКС, І г.о. на разпоредбата на чл.19 ал.1 СК/отм./ и приложението й в отношенията между бившите съпрузи само когато по време на брака е построена сграда в имот, който изцяло е бил индивидуална собственост по чл.20 ал.1 СК /отм/ на единия от съпрузите, но не и когато той е притежавал само идеална част. Второто решение не е приложимо за разглеждания случай, защото не са били налице предпоставките на чл.241 ППЗТСУ /отм./. Разпоредбата урежда случаите на застрояване на съсобствен парцел **** когато един от съсобствениците на мястото не е съгласен да бъде застроен имота и със самия архитектурен проект е определено за кои съсобственици се предоставят отделните обекти в сградата, както и последователният ред за тяхното изграждане, а в конкретната хипотеза строителството е извършено от двете съсобственички. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал. 1 т.2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответницата Н. Г. С. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 220 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданко отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на К. окръжен съд от 28.07.2008г. по гр.д. № 339/2009г. , с което е отхвърлен иска за делба.
ОСЪЖДА Й. И. П. да заплати на Н. Г. С. 220 лв. /двеста и двадесет лева/ разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: