О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София, 16.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 271 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Т. против решение № R І-84 от 14.07.2009 година, постановено от Окръжен съд – Бургас, по гр.д. № 461/2008 г., с което е обезсилено решение №50/27.03.2008 година, постановено от Районен съд – Бургас, по гр.д. № 698/2005 година и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
В касационната жалба се съдържат твърдения за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, като се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, допустим ли е иск за собственост на земеделска земя, собствеността върху която е възстановена в полза на ищеца по делото с решение на поземлена комисия, с план за земеразделяне. Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С писмен отговор, ответникът по касационната жалба оспорва същата, както и оспорва наличието на касационни основания за допускането до касационно обжалване на решението на окръжния съд.
С определение №26 / 19.01.2010 г., ВКС, първо гражданско отделение, по гр.д. 657/2009 г. е приел, че касационната жалба е допустима, що се отнася до дължимото от ВКС произнасяне по формулирания по-горе процесуалноправен въпрос, сочен от жалбоподателя.
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, въззивния съд е приел, че предявения иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС е преждевременно заведен и лишен от правен интерес, с оглед на което се явява недопустим. Произнасянето на въззивния съд е обосновано от възприетото от него от фактическа страна по спора, а именно, че ищцата черпи своите права на собственик, съгласно описаното от нея в исковата молба и приложено решение на поземлена комисия, с което и се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, като сред посочените имоти е и процесния имот. Тъй като липсва влязъл в сила план за земеразделяне, съдът е приел, че административната процедура по възстановяването на собствеността върху реален обект не е приключило, ищцата не е собственик на реален обект на собствеността, доколкото липсва последващото решение на административния орган, с което да се индивидуализира конкретния обект на собственост. Въз основа на горните констатации, съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, повдигнат от жалбоподателя, като е счел предявения иск за недопустим и преждевременно заведен.
Повдигнатия процуесуалноправен въпрос е обусловил крайния извод на въззивния съд относно недопустимостта на предявения иск, но той е разрешен в съответствие с практиката на съдилищата и на ВКС по този въпрос. За да е налице обект на собственост, като предмет на петиторна защита, следва да бъде завършена административната процедура по възстановяване на собствеността върху имота в реални граници. Когато общинската поземлена комисия възстановява собствеността, като определя само количеството и категорията земя, на която има право претендиращия възстановяването на собствеността, самото възстановяване ще се извърши в един последващ момент – по реда на чл.15 и чл.17, ал.2 от ЗСПЗЗ – с плана за земеразделяне. Съдебната практика е единна и категорична, че при спор за собственост по предявен ревандикационен иск, с предмет на търсената защита земеделска земя, по отношение на която липсва завършена административна процедура по възстановяване, същия е преждевременно предявен и е недопустим. В този смисъл, освен посочените от въззивния съд решение на ВС и ВКС са и решения №№ 410/10.01.1994 г. по гр.д. № 397/1993 г. 5-членен състав, 413/1994 г. по гр.д. №1005/1993 г. ІV г.о. и др. Не се сочат доводи от страна на жалбаподателя, налагащи ново тълкуване на въпроса за правния интерес и допустимостта на иска за собственост при горните обстоятелства, поради което не е налице соченото от жалбоподателя касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № R І-84 от 14.07.2009 година, постановено от Окръжен съд – Бургас, по гр.д. № 461/2008 г., с което е обезсилено решение №50/27.03.2008 година, постановено от Районен съд – Бургас, по гр.д. № 698/2005 година и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
Председател: Членове: 1. 2.