О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 29.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.04. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 115 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба с вх. №7958/03.12.2008 год. на Ш. окръжен съд от “Е” АД ,гр. Варна, чрез а. Е против решение №338 от 28.10.2008 год. по в.г.д. №474/2008 год. на Ш. окръжен съд, с което е оставено в сила решение №339 от 25.04.2008 год. по т.д. №37/2007 год. на Ш. районен съд, с което е уважен предявеният от Н. К. С. от гр. Ш. против касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК, отм., че не дължи сумата 1461.31 лв., начислена й от ответното дружество за консумирана електрическа енергия за битови нужди за периода от м.януари- м. април 2006 год. За да уважи така предявения иск, Ш. районен съд е приел, че касаторът в настоящето производство е начислил сумите за консумирана от ищцата ел.енергия, без да отговарят на реалното й потребление, защото електромерът й е бил повреден, което е било констатирано при засичане на показателите му през месец април 2006 година, довело и до подмяната му на 28 август 2006 година. Шуменският окръжен съд е възприел изводите на районния съд за недължимост на процесната сума на същото основание.
Касаторът “Е” АД ,гр. Варна, чрез а. Е твърди, че решението е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281 ГПК. Навежда довода, че не са обсъдени всичките представени по делото доказателства, че през исковия период януари-април 2006 година са отчетени показания за количества консумирана от ищцата ел.енергия, различни от сочените в исковата молба. Подържа, че ищцата Н има заведена партида и на друг адрес, различен от този по исковата молба, от което, вероятно, и произтича разминаването в данните за потребление по партидите.
Като основание за касационно обжалване в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи липсата на практика на ВКС по подобни казуси и че произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и отново преповтаря изложените основания, относими към твърдяната неправилност на обжалваното въззивно решение Т. соченото основание за допускане до касационно обжалване може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата Н. С. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол /чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Основното водещо основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол е разрешаването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Същественият правен въпрос е винаги конкретен, той се включва в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иск, и обуславя правните изводи на съда. Не посочването му от касатора “Е” АД, гр. В. е достатъчно основание за недопускане на обжалваното въззивно решение до касационнен контрол.
Не е налице и подържаното от жалбоподателя допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тази хипотеза визира случаи, когато разрешеният съществен правен въпрос трябва да е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Водещо в това единно основание е развитието на правото. Сочената от касатора липса на практика на ВКС би била от значение за развитието на правото, само ако чрез евентуалното конкретното тълкуване от решаващия състав ще се преодолеят непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Такива доводи не се излагат от касатора.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №338 от 28.10.2008 год. по в.г.д. №474/2008 год. на Ш. окръжен съд, с което е оставено в сила решение №339 от 25.04.2008 год. по т.д. №37/2007 год. на Ш. районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: