О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София , 16.06. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1441/2014г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Н., Г. А. Н., В. И. Н. и С. Х. Н., чрез пълномощника им адвокат П. В., срещу въззивно решение от 03.12.2013г. по гр.дело № 1699/2013г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Въпросите са: 1.относно приложимия закон при колизия на права по ЗС и ЗУЕС- при наличие на няколко сгради в един имот, от които някоя е етажна собственост, а други не, по какъв ред следва да се разпределя правото на ползване, кое решение за разпределяне ще има преимуществено значение-това на ОС на ЕС или на мнозинството на останалите съсобственици извън ЕС, при противоречие между двете решения по кой ред следва да се реши правният спор. Какво е приложното поле на чл.3 ЗУЕС. При вземане решение за разпределяне ползването на съсобствено дворно място следва ли да участва лице, което не е съсобственик на мястото, но е собственик на обект в сградата ЕС. При наличие на два режима на разпределяне на ползването – ЗС и ЗУЕС, следва ли съдът да разпредели ползването на дворното място от една страна на ЕС, а от друга на останалите собственици, които не участват в ЕС.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение по въззивна жалба на В. Н. и Г. Н. е отменено решение №104/2013г. по гр.д.№653/2012г. на Районен съд – Провадия за разпределяне ползването по вариант втори /л.65/от заключението на СТЕ на дворно място от 614 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-1532, кв.98 по плана на П.. Постановено е друго, с което е разпределено ползването на дворното място между страните по делото, съобразено с вариант първи /л.51/ на заключението като на М. И. и Х. Х. е даден за ползване площ от 24,70 кв.м., оцветена в жълт цвят и черен щрих, на [фирма] е разпределена разликата между застроената площ на първия етаж от собствената на дружеството двуетажна сграда и еркерно издадените тераси на втория етаж от същата, а останалата незастроена част от дворното място с площ от 250 кв.м., оцветена със зелен и червен цвят, следва да се разпредели между етажните собственици на триетажната жилищна сграда, построена в североизточната част на мястото като акт на управление по реда на ЗУЕС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че в дворното място има няколко обекта, собственост на различни собственици.Има построена триетажна сграда в режим на ЕС, стопанска постройка и гараж, собственост на М. И. и Х. Х. и двуетажна жилищна сграда, собственост на [фирма]. В триетажната жилищна сграда право на собственост върху етаж имат В. и Г. Н., М. и Х. Х. и В. и С. Н.. Тези етажни собственици и дружеството притежават и идеални части от дворното място. Въззивният съд е обсъдил заключенията на техническата експертиза с дадените варианти и е приел, че ползването следва да се разпредели по основното заключение като същевременно се съобразят квотите на страните в собствеността, в каква степен осъщественото от тях застрояване в имота изчерпва тези квоти, както и необходимата за достъп и обслужване на сградите площ. Същевременно е отчел съществуващата етажна собственост, в която са налице повече от три самостоятелни обекта, притежавани от различни собственици, поради което незастроената част от дворното място с площ 240 кв.м., представляваща обща част, следва да се разпредели като акт на управление по ЗУЕС от етажните собственици.
Поставените от касаторите въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението в посочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Това е така, защото те не обуславят изхода на делото. В решението въззивният съд е приел, че свободното от застрояване място е обща част на съществуващата етажна собственост и след като не е налице изключението на чл.3 ЗУЕС, то управлението и ползването на площта следва да се извърши по реда на ЗУЕС и не е приложима разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗС. Не се касае за колизия на два режима на разпределяне на ползването, решенията по които ще си противоречат, тъй като съдът не е постановил акт на управление, заместващ акта на управление на Общото събрание на ЕС. Освен това съдът не е разпределил ползване по реда на чл.32,ал.2 ЗС между лица, които не са съсобственици на дворното място, а притежават само обекти в сградата.
Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.12.2013г. по гр.дело № 1699/2013г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: