1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
[населено място], 17,06,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. ч.т.д.№ 890 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Я. Н. против определение № 67 по ч.т.д.№ 47/2016 год. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено определение № 11 / 04.01.2016 год. по т.д.№ 347 / 2015 год. на Бургаски окръжен съд . С потвърденото определение е прекратено производството по предявен от жалбоподателя против [фирма] иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, поради неспазен преклузивен срок за предявяването му, съгласно чл.74 ал.2 предл. първо ТЗ . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с материалния закон относно начина на броене на сроковете – чл.72 ал.1 ЗЗД, а и с този въведен от чл.60 ал.5 ГПК, ако би се счел приложим, доколкото е съобразен и деня на самото Общо събрание, чиито решения се атакуват чрез иска.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, с доводи по същество и по правилността на въззивното определение, изхождайки от редакцията на чл.74 ал.2 пр. първо ТЗ. Оспорва обосноваването на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – тъй като приложените определения – казуална съдебна практика – не третират аналогични хипотези,както и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на обосноваване в съответствие със задължителните указания по т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, съдебен акт.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване,настоящият състав съобрази следното:
Спорът се концентрира до това, при определяне спазването на преклузивния срок по чл.72 ал.2 пр. първо ТЗ, денят на ОС на дружеството, чиито решения се атакуват чрез иска, брои ли се, след като е по начало приложима тази хипотеза – на участие на ищеца – съдружник в ОС, чиито решения атакува. Въззивният съд е приел, че този ден – в случая 23.06.2015 год. – се брои , поради което 14- дневният преклузивен срок изтича на 06.07.2015 год., а исковата молба е подадена по пощата на 07.07.2015 година.Съдът се е позовал на определение № 381 / 15.11.2010 год. по ч.т.д.№ 626 / 2010 год. на І т.о. на ВКС. Това определение, обаче, не дава отговор на правен въпрос относно начина на броене на срока по чл.72 ал.2 пр. първо ТЗ, а от кой момент тече срока, в конкретната хипотеза на участие в ОС на пълномощник на подалия иска съдружник, не и на самия съдружник – от датата на събранието или от узнаване от последния за решенията му. От мотивите на определението не може да се изведе отговор в смисъла, възприет от въззвния съд – между коментираните в мотивите дата на ОС, приета като релевантен момент,от който тече срока, при участие на съдружника чрез пълномощник – 23.12.2008 год. и датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2009 год. са изтекли много повече от 14 дни / 23 дни, без да се брои 23.12.2008 год./ , за да би се приело, че за неспазването на срока съдът е съобразил и датата на ОС.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира въпросите : 1 / Как се изчислява 14-дневния срок по чл.74 ал.2 ТЗ в хипотезата, когато съдружникът е присъствал на ОС , чиито решения оспорва и кой е първият ден от този срок , който се зачита – денят на ОС или денят, следващ деня на ОС ? и 2/ Приложима ли е разпоредбата на чл.60 ал.5 ГПК при изчисляване на преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ в хипотезата, когато съдружникът-ищец е присъствал на ОС на съдружниците, чиито решения оспорва с иска по чл.74 ТЗ ? Въпросите се обосновават в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с актове на касационна инстанция, но несъставляващи задължителна съдебна практика по т.1 / погрешно посочена от страната / – определение от 19.11.2007 год. по ч.т.д.№ 425 / 2007 год. на ІІ т.о. на ВКС / постановено по реда на чл.213а вр. с чл.217 от ГПК отм./, с определение № 802 по т.д.№ 1185 / 2011 год. на І т.о. на ВКС / постановено по реда на чл.288 ГПК /, с реш.№ 738 по гр.д. № 2 / 2005 год. на ТК на ВКС / постановено по реда на ГПК отм./ , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с решение № 168 по т.д.№ 1081/2010 год. на І т.о. на ВКС, но съставляващо задължителна съдебна практика по въпроса „ допустимо ли е с допълнителна искова молба да се въвеждат допълнителни основания за отмяна на решения на ОС на съдружниците след като е изтекъл преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ „. Жалбоподателят сочи и противоречие с казуална съдебна практика на въззивни съдилища – хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,а именно : определение № 75 по ч.т.д.№ 55/2013 год. на Бургаски апелативен съд, определение № 175 по гр.д. № 61 / 2015 год. на Софийски апелативен съд и решение № 199 по гр.д.№ 426/2008 год. на Софийски апелативен съд / доказано влезли в сила /. Твърди се и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с мотива, че ТЗ не предвижда конкретен начин за броене на срока по чл.74 ал.2 ТЗ и в този смисъл е непълен, което предпоставя необходимост от създаване на съдебна практика по приложението на съответен закон по аналогия, за броенето на срока съгласно тази норма.
Въпросите са обобщими до един, който удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като решаващ извод в отговор на този въпрос е предпоставил прекратяване на производството по предявения от жалбоподателя иск по чл.74 ал.1 ТЗ, а именно : Как се брои срокът по чл.74 ал.2 ТЗ и приложима ли е за броенето му разпоредбата на чл.60 ал.5 ГПК, според която „срокът , който се брои на дни , се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния ден „ в аспект на това дали денят на ОС, на което съдружникът предявяващ иска по чл.74 ТЗ е присъствал, се брои при изчисляването или начален за броенето на срока е следващият го ден ? Въпросът не се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като посочените от жалбоподателя актове / постановени от състави на ВКС по реда на ГПК отм. и в производство по чл.288 ГПК / не съставляват задължителна съдебна практика, респ. не съставляват такава в отговор на поставения правен въпрос / реш.№ № 168 по т.д.№ 1081 / 2010 год. на І т.о. на ВКС /. Не се обосновава и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като жалбоподателят не установява предпоставки за допускане в съответствие със задължителните указания по т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното с цитираните определения казуална съдебна практика, видно от които съдилищата, при броенето на срока по чл.74 ал.2 ТЗ не са съобразили за начален ден на същия срока на ОС, чиито решения се атакуват с иска по чл.74 ТЗ, а следващия го ден, аналогично на начина на броене визиран в чл.60 ал.5 ГПК, изрично и цитиран в определение № 175 по гр.д.№ 61/2015 год. на Софийски апелативен съд.
По правния въпрос :
ТЗ, нито в Дял ІІІ „Търговски дружества”, нито в която и да е друга част,съдържа самостоятелна норма за начина на броене на срокове, визирани в разпоредбите му. Срокове, в рамките на които следва да бъдат извършени определени действия, вкл. действия по предявяване на искове , предвиждат и други закони, без да съдържат начин за тяхното броене. Непълнотата на закона предпоставя прилагането на закона по аналогия, а когато това не е възможно аналогия на правото. Съгласно чл.46 ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен , за уредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, при условие , че това отговаря на целта на нормативния акт и на правилата на морала / аналогия на закона / . Когато в съществените си характеристики, от значение за правния спор, едно правоотношение не съдържа различие с друго, уредено от закона, аналогията позволява пренасяне на правното предписание за последното към уредбата на първото.Разпоредбата на чл.46 ал.2 ЗНА следва да се прилага и по отношение отделни аспекти в урегулирането на едно правоотношение,а не единствено досежно съдържанието му по същество и окончателното му разрешаване. В случая аналогията ще следва да се приложи по отношение начина на броене на срок, при предвидена от законодателя възможност за защита на право по исков ред, ограничена със срок. Съдържанието на конкретното право и неговата характеристика не са съществени за разрешаването на този въпрос,като необходимото сходство следва да се търси в упражняването му – чрез отнасяне до съд, респ. да се търси приложима анология от съществуваща правна уредба за броене на срокове, свързана с „представяне на нещо в съда,,/чл.62 ал.1 ГПК/. Такава е уредбата в чл.60 ал.5 ГПК, доколкото визираният в чл.74 ал.2 ТЗ срок е броим по дни. Тъй като с предявяването на иска се поставя началото на процесуалното правоотношение между съда и страните, спрямо което са приложими чл.59 и сл. ГПК, то това действие е по-близко и има непосредствено отношение към процесуалното битие на спорното право,а не към материалноправното му съдържание,поради което и чл.60 ал.5 ГПК следва да бъде предпочетен пред иначе идентичното разрешение за броенето на срока по дни, дадено в чл.72 ЗЗД, макар и без реално практическо значение в настоящата хипотеза. Като находящ се в Раздел ІІІ на Общата част на ЗЗД- „Действие на задълженията,,, разпоредбата на чл.72 ЗЗД е приложима към изпълнението на правните сделки и броенето на свързани с това срокове,а не към реализиране на съдебната им защита./Идентично разрешение, макар при действието на ГПК отм. и за приложението на друго правило относно броенето на срок, свързан с предявяване на претенция пред съд – реш.№_ 255 по гр.д.№ 410 / 2010 год. на ІІ г.о. на ВКС /.
Всеки срок се характеризира с продължителност и обстоятелство, реализирането на което предпоставя началото му – „ден на събитието ,,, без този ден, както съгласно чл.60 ал.5 ГПК, така и по чл.72 ал.1 предл. трето ЗЗД, да се брои при извършване преценка за спазването му. С оглед отговора на искът се явява предявен в преклузивния срок, съгласно чл.74 ал.2 ТЗ, и въззивното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 67 по ч.т.д.№ 47/2016 год. на Апелативен съд Б..
ОТМЕНЯ определение № 67 по ч.т.д.№ 47/2016 год. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено определение № 11 / 04.01.2016 год. по т.д.№ 347 / 2015 год. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бурграски окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: