3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София, 18.04.2019год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1913 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат П. К., САК, пълномощник на ищцата, Д. Н. Д., срещу определение № 1398 / 02.05.2018г. по в.гр.д. № 3629/ 2017г. на Апелативен съд – София в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на адв. К., за изменение на въззивното решение чрез присъждане на адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за въззивната инстанция за разликата от 1805 лева без ДДС до 2166 лева с ДДС.
В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248 ГПК в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съгласно пар.2а от ДР на Наредба №1/2004г., за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това правило намира приложение и при присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА. Директива №2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС не изключва възможността за присъждане на ДДС върху адвокатско възнаграждение, нито прави разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено при условията на свободно договаряне или при условията на осъществено безплатно представителство на материално затруднено лице, при уважаването на претенцията на което, се присъжда в полза на адвоката възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за сметка на насрещната страна. Дали възнаграждението ще се плати първоначално от ищеца или впоследствие от ответника не прави сделката безвъзмездна, нито освободена от ДДС, тъй като възмездността й е поставена под условие – в зависимост от уважаването на иска. Присъденото по реда на чл. 38, ал.2 ЗА възнаграждение на регистриран по ЗДДС адвокат е за облагаема услуга по см. на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС и за регистрирания по ЗДДС адвокат, представляващ данъчно задължено лице, възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС, като процесуалното представителство не е сред освободените от ДДС услуги.
Ответникът по частната жалба, „ЗД БУЛ ИНС” АД, не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно т.24 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване и изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по чл.274, ал.3 ГПК, поради което обжалването му не е обусловено от посочените от жалбоподелката предпоставките на чл.280 ГПК.
За да отхвърли молбата по чл.248 ГПК за присъждане на ДДС върху адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, апелативният съд е приел, че съгласно пар.2а от ДР на Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, че няма законово основание съдът да начислява ДДС върху адвокатското възнаграждение за правна помощ, тъй като данъкът е публично вземане и не е неразделна част от възнаграждението, в който смисъл е и Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС и данъчната основа не може да включва ДДС.
Определението е неправилно.
Обжалваният акт е постановен в нарушение на цитираната в самия акт разпоредба на пар.2а от ДР на Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същата предвижда, че за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно, размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая – процесуално представителство пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС. Разпоредбата не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което същата не противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС. Ирелевантно в случая е, че възнаграждението се дължи не от представляваната страна, а от насрещната страна, с оглед нормата на чл.26, ал.2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл.2, т.1 ЗДДС, при безспорност на факта, че предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. Основателно е оплакването на адвоката- жалбоподател, че ако се приеме противното, регистрираните по ЗДДС адвокати се поставят в по-неблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС, тъй като с изплащането на ДДС ще получат с 20% по-малко по размер адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, като се присъди на адв. К. сумата от 361 лева, представляваща начислен ДДС върху адвокатското възнаграждение от 1805 лева по Наредба №1/ 2004г.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 1398 / 02.05.2018г. по в.гр.д. № 3629/ 2017г. на Апелативен съд – София в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на адв. П. К., за изменение на въззивно решение № 64/ 08.01.2018г. по в.гр.д. № 3629/2017г. на Апелативен съд – София чрез присъждане на адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за въззивната инстанция за разликата от 1805 лева без ДДС до 2166 лева с ДДС като ИЗМЕНЯ в частта за разноските решение № 64/ 08.01.2018г. по в.гр.д. № 3629/2017г. на Апелативен съд – София, както следва:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. П. К., САК, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сума в размер още на 361 лева, представляваща начислен ДДС върху адвокатското възнаграждение от 1805 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.