2
определение по гр.д.№ 4681 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 18.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4681 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Г. З. К. срещу решение № 231 от 18.05.2017 г. по в.гр.д.№ 41 от 2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 197 от 09.12.2016 г. по гр.д.№ 159 от 2016 г. на Златоградския районен съд и вместо това е постановено решение за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на Г. З. К., че ищците З. К. Б. и С. Р. Б. са собственици по силата на давностно владение, упражнявано от 1981 г. до настоящия момент, на 59 кв.м., представляващи част от УПИ V-667, кв.95 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 23 от 12.01.1987 г., означени с жълт цвят на скица № 1 към заключението на СТЕ, намираща се на лист 76 от въззивното дело, за която част е налице грешка в кадастралната карта на [населено място] от 1987 г., като тя неправилно е заснета като част от ПИ 667, вместо като част от ПИ 660.
В касационната жалба се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение с представена от касатора практика на съдилищата /решение № 63 от 28.05.2011 г. по т.д.№ 490 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 218 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 664 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 280 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 55 от 14.04.2014 г. по гр.д.№ 12 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр.д.№ 154 от 1986 г. на ОСГК на ВС/ по следните въпроси, доуточнени от ВКС:
1. Допустимо ли е решение, постановено „свръх петитум“, в случая по незаявено /заявено едва пред въззивния съд в нарушение на чл.266, ал.1 ГПК/ от ищците основание за придобиване на спорните 59 кв.м.- придаване по регулация, вместо посоченото в исковата молба основание давностно владение ?
2. Предвид разпоредбите на чл.59, ал.1 З. /отм./, чл.181, ал.1 З. /отм./ и чл.200 ЗУТ, може ли да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ, ако за тази реална част не са налице изискванията на чл.19 ЗУТ и същата не се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ ?
В писмени отговори от 04.08.2017 г. ответниците З. К. Б. и С. Р. Б. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
С определение № 234 от 01.12.2017 г. на настоящия състав на ВКС към делото е присъединена за общо разглеждане и частната жалба на З. К. Б. и С. Р. Б. срещу определение № 940 от 03.10.2017 г. по в.гр.д.№ 41 от 2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на З. Б. за допълване на определение № 701 от 20.07.2017 г. по същото дело, с което е изменено постановеното по делото решение № 231 от 18.05.2017 г. в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба Г. З. К. оспорва същата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения от З. К. Б. и С. Р. Б. срещу Г. З. К. установителен иск за собственост на 59 кв.м., представляващи част от УПИ V-667, кв.95 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 23 от 12.01.1987 г., означени с жълт цвят на скица № 1 към заключението на СТЕ, намираща се на лист 76 от въззивното дело, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на тази част от урегулирания поземлен имот /УПИ/ на ответника на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато от 1981 г. до настоящия момент. Спорната част неправилно била заснета като част от собствения на ответника УПИ V-667, вместо като част от собствения на ищците УПИ IV-660 по плана на [населено място] от 1987 г.
Касационното обжалване на това решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с посочената от касатора практика на ВКС/ по втория поставен въпрос: предвид разпоредбите на чл.59, ал.1 З. /отм./, чл.181, ал.1 З. /отм./ и чл.200 ЗУТ, може ли да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ, ако за тази реална част не са налице изискванията на чл.19 ЗУТ и същата не се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ ?
По този въпрос в съдебната практика се приема, че реална част от парцел /УПИ/ може да бъде придобивана по давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в сила на Закона за териториалното и селищно устройство през 1973 г. /съгласно чл.181, ал.1 З. /отм./ или ако е осъществявано владение в период повече от 10 години след влизане в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, но при условие, че владяната част от поземления имот може да се обособи като самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл.19 ЗУТ или ако тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот.
В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение въззивният съд въобще не е изследвал и не се е произнесъл по въпроса дали процесната реална част от УПИ на ответника би могла да се придобие от ищците на основание давностно владение, осъществявано през периода от 1981 г. до настоящия момент, предвид ограниченията, предвидени в императивните норми на чл.59 З. /отм./, чл.181, ал.1 З. /отм./ и чл.200 ЗУТ. Същевременно въззивният съд е дължал произнасяне по този въпрос, тъй като още в отговора на исковата молба /лист 31-35 от делото на първоинстанционния съд/ ответникът е направил възражение в този смисъл.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231 от 18.05.2017 г. по в.гр.д.№ 41 от 2017 г. на Смолянския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 лв. / петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.