О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 266/18.06.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закритото заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2198 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. срещу разпореждане от 04.01.2019 г. на Софийски апелативен съд за връщане на частна жалба вх. № 16 492/ 27.09.2018 г. срещу разпореждане от 03.08.2018 г. по гр.д. № 3069/ 2013 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2 ГПК.
Частната жалба не съдържа конкретни оплаквания или доводи за неправилност на разпореждането, а настоящият състав на Върховния касационен съд следва да я третира като бланкетна.
Частната жалба е с допустим предмет – осъществява хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от легитимирана страна – жалбоподател е страната, чието допустимо упражняване на право на частна жалба срещу предходно (друго) разпореждане по гр.д. № 3069/ 2013 г. на Софийски апелативен съд обжалваното отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разглеждането й е в компетентност на Върховния касационен съд – така чл. 274, ал. 2 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовността и допустимостта й, но тя е неоснователна, а и исканията в нея съответно Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и да разгледа делото в открито съдебно заседание. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейския съюз. Това задължение на националния съд произтича и пряко от Лисабонския договор. За решаването на поставения пред настоящия състав въпрос обаче е приложим само вътрешният (националният) закон, но не и правото на Съюза, а е неоснователно искането за отправяне на преюдициално запитване.
Неоснователно е и искането за насрочване на делото в открито заседание. Чл. 278, ал. 1 ГПК го допуска като изключение от правилото, че частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Преценката, че това е необходимо, съдът извършва според това, дали се налага събиране на доказателства. В частната жалба няма доказателствени искания. Релевантните факти не предполагат и служебно събиране на доказателства.
С разпореждането е върната частна жалба на жалбоподателя срещу предходно разпореждане на Софийски апелативен съд. Върнатата частна жалба е била нередовна. Тя не е била подписана и към нея не е представен платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 15 лв. С разпореждане от 28.09.2018 г. Софийският апелативен съд констатира допуснатите нарушения на изискванията по чл. 260, т. 7 и чл. 261, т. 3 ГПК, вр. т. 19 от Тарифата за държавните такси по ГПК и дава 1-седмичен срок на жалбоподателя да ги отстрани. В границите на срока с начало 27.10.2018 г. (датата, на която указанията са надлежно съобщени) и край 05.10.2018 г. (петък, работен ден) указанията не са изпълнени. Настоящата инстанция е длъжна да потвърди обжалваното разпореждане. С него Софийският апелативен съд е приложил правилно санкционната последица по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2 ГПК, като е върнал нередовната частна жалба.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. М. Н. за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и за разглеждане на частна жалба вх. № 3276/ 19.02.2019 г. в открито съдебно заседание.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 04.01.2019 г. по гр.д. № 3069/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.