О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр.София, 21.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 596/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. М. М. и М. М. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 462 от 14.11.2013 г. по гр.д.№ 753/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Хасковски районен съд по гр.д.№ 1552/ 2011 г. в частта, в която касаторите са осъдени да заплатят на П. Й. П. и М. Д. П. на основание чл.189 ал.1 ЗЗД сумата 7 540,59 лв – стойност на направени полезни разноски за недвижим имот, продаден от В. М. М. и М. И. М. на П. и М. П., след като последните са претърпели съдебно отстранение от трети лица с права върху вещта.
Касаторите повдигат материалноправните въпроси могат ли да се определят като полезни и подлежащи на възстановяване разноските, направени от евинцираните купувачи за електрифициране и изграждане на постройка, след като обект на продажбата е била незастроена земя; и подлежат ли тези разноски на възмездяване от продавачите, ако не се претендира стойността на самата постройка. Повдигнат е също процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд, който разглежда спора след връщане на делото от касационната инстанция, да изпълни указанията в отменителното решение за мотивиране на акта си. Считат, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на това основание молят касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответните по касация страни П. Й. П. и М. Д. П. не вземат становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Спорът се разглежда от въззивния съд след частична отмяна от ВКС на въззивно решение на Хасковски окръжен съд по гр.д.№ 296/ 2012 г., само касателно претенцията на П. Й. П. и М. Д. П. за заплащане на разноски за водоснабдяване и електрифициране на имота в размер 7 540,59 лв. Установено е, че ищците, П. и М. П., са придобили при условията на съпружеска общност от В. и М. М. неурегулиран поземлен имот в [населено място], където са извършили разходи за подобрения, състоящи се в изграждане на недовършена постройка и прокарване на водопроводно отклонение до имота и свързването му с електроснабдителната мрежа. Впоследствие срещу тях бил предявен иск от лица, които претендират да са действителни собственици и този иск е уважен с влязло в сила решение. Евинцираните купувачи са предявили срещу един от продавачите и наследниците на другия продавач искове за връщане на платената продажна цена, за заплащане на разноските по сделката, за заплащане на необходимите разноски за вещта и за заплащане на полезните разноски, направени до евикцията. Исковете са уважени от първата инстанция и от въззивния съд, като по касационен ред ответниците по делото са обжалвали решението само в частта, в която е уважена претенцията за заплащане на направените за вещта полезни разноски (сумата 7 540,59 лв, дължима за довеждане до имота на електроснабдителна и канализационна връзка). С решение по гр.д.№ 1037/ 2012 г., състав на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, отменил въззивното решение в обжалваната част и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд с указания да се изложат съображения дали направеното електро- и ВиК захранване обслужват процесния имот като терен или го обслужват като сграда, съответно на това да се направят изводи дали съставляват полезни разноски за земята, от която ищците са евинцирани. При новото разглеждане на спора въззивният съд е достигнал до същите фактически констатации, като е посочил, че имотът е отреден за жилищно строителство и поради това предполага електро – и водоснабдяването му. Съоръженията са построени в имота и стават част от него, а не част от сградата (каквато част биха били вътрешната електрическа и водопроводна системи). Заради това съдът е счел, че разходите за електрифициране и водоснабдяване са полезни разноски, обективно довели до увеличаване на стойността на продадения имот и искът за заплащането на тези разходи е основателен.
При тези мотиви на въззивния съд материалноправният въпрос могат ли съдебно отстранени от незастроена земя купувачи да претендират от продавачите стойност на полезни разноски за довеждане до имота на електричество и вода, ако не претендират стойност на изградената от тях постройка, не обуславя въззивното решение. Този въпрос не е бил поставен във въззивната жалба, нито в отменителното решение на ВКС. Във въззивното производство касаторите са възразявали единствено, че от тях не могат да се претендират разходи, свързани със застрояването на имота, тъй като са продали земя, която е ползвана като нива и за която няма влезли в сила градоустройствени планове. Те не са поставили въпроса може ли да не се претендира стойността на постройката, а да се претендира стойността на прилежащата й инфраструктура. Съответно въззивният съд не би могъл да отговори на този въпрос, тъй като съгласно чл.269 ГПК по правилността на обжалваното решение той е обвързан от посоченото в жалбата. Повдигането на въпроса едва при второто въззивно разглеждане на спора е недопустимо, затова той не обуславя въззивното решение и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Материалноправният въпрос могат ли да се определят като полезни и подлежащи на възстановяване разноските, направени от евинцираните купувачи за електрифициране и изграждане на постройка, след като обект на продажбата е била незастроена земя, обуславя решението, но не се установяват твърденията на касаторите за наличие на противоречива практика по този въпрос. Постановленията на ВС и тълкувателното решение на ВКС, посочени в изложението към касационната им жалба, касаят процесуалноправни въпроси и нямат отношение към материалноправната страна на спора. Определение на ВКС по гр.д.№ 1059/ 2011 г. не формира съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК (виж Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС). А представеното решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 691/ 2009 г. не разрешава поставения от касаторите въпрос. То разглежда хипотеза на земеделска реституция, при която реституираният имот е бил застроен преди възстановяването на собствеността на бившите собственици. Обстоятелствата по настоящето дело нямат нищо общо с тези, които са установени във въпросното решение.
Обуславя въззивното решение и поставеният процесуалноправен въпрос, но той също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Приложените от касатора Постановления на Пленума на ВС № 1/ 1953 г. и № 1/ 1985 г. понастоящем са изгубили значението си, тъй като са издадени при действието на отменения ГПК, в период, в който второинстанционното производство беше уредено като контролно-отменително. Понастоящем окръжният съд действа при условията на ограничен въззив, чиито принципи са напълно различни и даденото по отменената уредба тълкуване е неприложимо. Що се касае до Тълкувателно решение № 1/ 2000 г., на което касаторът се позовава, то отчасти е запазило действието си (виж Тълкувателно решение № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2013 г.), но обжалваното въззивно решение не му противоречи. Въззивният съд е съобразил, че мотивите му следва да отразяват решаваща правораздавателна дейност, като е изпълнил дадените в отменителното решение на ВКС задължителни указания по приложението на процесуалния закон. Поради това и по този въпрос не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 462 от 14.11.2013 г. по гр.д.№ 753/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: