О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№266
С., 22.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията П. гр. дело № 1664/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. С.,гр. С., чрез пълномощника и адвокат С. В., срещу въззивно решение №17091 от 01.10.2014г. по гр. дело № 3138/2008 г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Твърди, че е налице противоречие с ТР№10/2012г. по тълк.д.№10/2012г., ОСГК, с което е прието, че е допустимо придобиването на имот, собствеността, върху който се възстановява по ЗСПЗЗ на основание пет годишен давностен срок по чл.79,ал.2 ЗС след влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, когато и заличеният давностен срок е пет годишен. Изводът на въззивния съд, че новата давност тече от приключване на процедурата по ЗСПЗЗ и влизане в сила на решението на ПК за възстановяване на собствеността, е също в противоречие с посоченото ТР. Неправилно е прието, че давността е прекъсната от Ц. Д. с подаването на исковата молба през 2006г.В случая е налице придобивна давност, считано от 22.11.1997г. до 22.11.2002г. от страна на праводадетиле на касатора, към която е присъединено и неговото владение. К. не е загубвал владението на имота вкл. към момента на завеждане на иска. Цитират се части от решения на ВКС с твърдения, че обжалваното им противоречи. Твърди се и противоречие с Р. №4/1998г. по КД №16/1997г. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по съображения в становища по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.Тя е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 15.06.2008г. по гр.д.№12472/2006г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. П. С. срещу Д. С. И., Ц. Т. Г., В. Н. М., Л. Н. П., М. П. К., С. Я. П., Н. А. Н., В. А. Н., В. Г. Я., Р. Г. Т., К. Я. П., И. Я. П., Г. Х. П. и Ц. И. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на подробно описания недвижим имот.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата е закупила процесния имот с нотариален акт №116/2003г. от наследниците на П. П., който пък е придобил имота през 1960г. ТКЗС по силата на покупко-продажба, сключена съгласно Примерния устав на Т.. Ответниците по иска с изключение на Ц. Д., са наследници на Я. и Н. Г., в чиято полза са постановени решения на ПК за възстановявне собствеността върху имот. Последният е имал земеделски характер и е бил обобщестевн, а впоследствие включен в строителните граници, поради което и конкуренцията на права между страните следва да бъде разрешена съобразно чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ /нова-ДВ, бр.98/1997г./. Разпоредбата визира фактически незастроени земи, включени в строителните граници на населените места, тъй като застроените със законни сгради или законно разрешеният строеж върху които е започнал към 01.03.1991г., не подлежат на реституция съгласно чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ. След анализ на събраните доказателства, в т.ч. и заключения на технически експертизи, въззивният съд е приел, че не е налице изключението на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ за настъпване на земеделската реституция, тъй като върху процесния имот няма законно построена сграда, нито пък е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж е започнал към 01.03.1991г. Не е налице застрояване, препятстващо реституирането му в стари реални граници и предвид отнемането с обратна сила на вещно-транслативното действие на сключената през 1960г. продажба, правата на приобретателя по същата, респ. на правоприемниците му не са запазени.Ответниците – наследници на бившите собственици, валидно са придобили права по реституция, осъществена с решения на ОСЗ № 6634/2005г., №6359/2004г. и №6959/2006г. Съгласно чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ приобретателите на имота не могат да се позоват на придобивна давност. Съобразно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на този закон. Според задължителната съдебна практика с оглед заложения в цитираната норма принцип ,че давност не тече срещу този, който не може да се защити с иск, давностният срок за придобиване на земеделски имот започва да тече от приключване на процедурата по ЗСПЗЗ с влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността. При това положение ищцата не се легитимира като собственик на имота въз основа на давностно владение.Правно значение има и прекъсването на давността с предявяването на иск с правно основание чл.97ал.1 ГПК /отм./ по гр.д.№14273/2006г. срещу нея от ответницата Д..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно ТР№1/2009г., по тълк.д.№1/2009г.,ОСГТК,ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните в процеса доказателства. Правният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, трябва да е значим за делото и включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. В изложението правните въпроси не са формулирани ясно, но след уточняването им, следва да се приеме, че не са решени в противоречие с посочената практика на ВКС. С ТР№10/2012г. по тълк.д.№10/2012г. е прието, че е допустимо придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание 5 годишен давностен срок по чл.79,ал.2 ЗС след влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./, когато и заличеният давност е срок е бил петгодишен. В. съд не е приел, че е недопустимо придобиването на имота по давност след влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ с изтичане на пет годишен срок, а че до предявяване на иска не е изтекъл предвиденият в чл.79 ЗС. Съобразил е практиката на ВКС, съгласно която придобиването по давност на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя. Действително съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ред.ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. /решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК : №373/21.05.2010г., №6/2010г. по гр.д.№2760/2008г.,ІІ г.о., № 584/2009г. по гр.д.№2949/2008г., І г.о./ В. съд не е излагал мотиви по посоченото в изложението, че касаторът не е загубвал владението на имота вкл. към момента на завеждане на иска с оглед така предявения от самия него иск с правно основание чл.108 ЗС – за предаване владението на имота. Позоваването на Р. №4/1998г. по КД №16/1997г. е неотносимо. Решението не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК от една страна, а от друга въззивният съд не е приел, че в полза на касатора не е изтекла твърдяната придобивна давност поради мораториум за придобиването му за период след 22.11.1997г. В останалата част изложението съдържа само касационни оплаквания за необоснованост и позоваване на съдебна практика,без да се конкретизира за какви конкретни и разгледани в обжалваното решение правни въпроси се отнася тя. Необосноваността не може да послужи пряко като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството на ответницата по касация Ц. И. Д. следва да се присъдят направените в производството по чл.288 ГПК разноски съгласно приложен към отговора по чл.287,ал.1 ГПК договор за правна защита в размер на 2400 лева. На останалите ответници по касация следва да се присъдат общо 2500 лева, съгласно приложения към отговора по чл.287,ал.1 ГПК договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №17091 от 01.10.2014г. по гр. дело № 3138/2008 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА В. П. С.,гр. С., да заплати на В. Н. М., Л. Н. П., М. П. К., С. Я. П., Н. А. Н., В. А. Н., В. Г. Я., Р. Г. Т., К. Я. П. и И. Я. П. разноски за производството по чл.288 ГПК общо в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА В. П. С.,гр. С., да заплати на Ц. И. Д., разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 2400 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: