О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 23.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.06.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 256/2010 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Н. А. Б. и Б. А. Б. против определение №858/15.03.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч.гр.д. №280/2010г. по описа на съда,с което се потвърждава определение №17780/ 23.11.2009г. постановено по гр.д. №11566/2009г. по описа на Варненски районен съд,30 състав за прекратяване производството по делото поради недопустимост.
По допустимостта на частната касационна жалба:
С допълнителна молба вх. №14678/22.04.2010г.,приложена към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противрочеие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че за да бъде допустим един установителен иск,то трябва да се цели констатирането съществуването или несъществуването на правно отношение или право,а ищците искат установяването,че посоченият акт за узаконяване е узаконил от момента на построяването собствената им вилна сграда описана в молбата. Съдът е посочил,че целта на ищците е да установят законността на сградата,за което е предвиден специален ред в ЗУТ и той е по реда на АПК,поради което е стигнал до извода,че не е налице гражданско-правен спор.
Като материалноправен въпрос от значение за изхода на делото е неуважаването на правото им да ползват спокойно собствената си сграда,като това право е нарушено от РДНС В. и Д. София. Така формулираното твърдение,всъщност не посочва правен въпрос от значение за изхода на делото,и е неотносимо към произнасянето на съда. Това е така защото,съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.1-правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,е този ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,каквато липсва в изложението на настоящите касатори. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило прекомерно служебното начало във вреда на ответната страна.
Наред с това се посочва от касаторите,че процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото,който е решен в противоречи с практиката на ВКС,е превратното тълкуване от съда на член 124 ал.1 от ГПК. Касаторите се позовават на решение №340/25.05.2004г. по гр.д. №918/1993г. по описа на ВКС,ІVго,според което всяко смущаване правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита и пасивно легитимирано по този иск е всяко лице,а не само извършителят на нарушението,ако към момента на предявяването му поддържа противоправно състояние на имота. Тази практика очевидно се отнася до осъществяване на защита по иск с правно основание член 109 от ЗС и е неотносимо до произнасянето на съда,свързано с допустимостта на предявен установителен лист по член 124 ал.1 от ГПК. Не е налице посочената хипотеза за допускане на касационно обжалване,на която касаторите се позовават,като сочат че правните въпроси разрешени от съда в обжалваното въззивно решение,са решени в противоречие с практиката на ВКС,основание за касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК. С оглед т.2 от горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС,това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС,с тълкувателни решения на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на член 86 ал.2 от ЗСВ/обн. ДВ бр.59/1994г./отм/,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговска колегии ,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение,постановено по реда на член 290 от ГПК,каквито актове не се цитират нито се прилагат с изложението на касаторите.
Касаторите посочват също така,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,поради недостатъчна практика на ВКС във връзка с ГПК,влязъл в сила на 01.03.2008г. За да е налице тази хипотеза за допускане на касационно обжалване,съгласно т.3 от горепосоченото тълкувателно решение №1/2009г.,правният въпрос от значение за изхода на делото е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение на законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,за което липсват аргументи в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №858/15.03.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №280/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: