О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София 24.03.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 2001/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. В. като пълномощник на Ц. Б. Г., В. В. И., Ф. И. С. и Ц. И. П. против решението на Софийски градски съд, постановено на 30.03.2007 г. по гр.д. № 3747/07 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон.
Жалбоподателите поддържат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали е в съответствие с нормативните изисквания строителство на сграда, която отговаря по външни размери на одобрен архитектурен проект, но се различава по обем от предвижданията, като считат, че този въпрос е от съществено значение за точната прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация Г. П. Г. и С. И. Г. чрез своя пълномощник адв. В. Х. не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване, а само по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 22.08.2007 г. по гр.д. № 11 423/05 г., с което е признато за установено по отношение на Ц. Б. Г., В. В. И., Ф. И. С. и Ц. И. П., че Г. П. Г. и С. И. Г. са собственици на основание договор за покупко- продажба, сключен на 08.04.1965 г. с нотариален акт № 61, т.ІХ, нот. дело № 1485/65 г. и съдебна делба- спогодба, извършена по гр.д. № 1587/70 г. по описа на Софийски народен съд, на следния недвижим имот: УПИ ІІІ- 59 от кв. 35 по плана на[населено място], м. ”В. зона- С.- север”, с площ 1 385 кв.м. Прието е, че процесният имот е идентичен с част от имот пл.№ 1806, нанесен в кад. лист 720, 737 по кадастралния план от 1950 г., който от своя страна е идентичен с част от земеделския имот от 2800 кв.м. в м. ”С.”, придобит от наследодателите на ответниците по договор за делба от 1941 г. По регулационния план , одобрен през 1961 г., за северната част на имот пл.№ 1806 е бил отреден парцел ІІ – 59, с площ 1426 кв.м. През 1965 г.парцел ІІ- 59 бил продаден от ТКЗС на ищците и на още две други физически лица. Съсобствеността върху имота е била прекратена чрез съдебна делба по гр.д. № 1587/70 г. по описа на Софийски народен съд, като имотът бил поставен в дял на ищците. Не е било спорно по делото, че в него към влизане в сила на ЗСПЗЗ е била построена вилна сграда, за която има одобрен архитектурен проект и издадени позволителен билет и строителен протокол от 1968 г. С помощта на съдебно- техническа експертиза, изготвена от в.л. Г., е установено, че по проект сградата е предвидена като масивна, едноетажна, с гараж и зимник в сутерена, с проектирана площ 44.06 кв.м. и разгъната застроена площ 134.06 кв.м. Изградена е като масивна сграда на един етаж и половина, като над етажа – в подпокривното пространство, са обособени две стаи с наклонен таван. Съобразно поставената му задача вещото лице е посочило, че застроената и разгърнатата застроена площ на сградата към днешна датата, определени съгласно § 5, т.15 и т.18 от ДР на ЗУТ, са съответно 45 кв.м. и 150.50 кв.м. Експертизата е констатирала също, че външните размери на сградата са съобразно одобрения проект за изграждането й. От заключението на допълнителната съдебно – техническа експертиза, изготвена от същото вещо лице, е установено, че по проект вилната сграда е с необитаем таван и кубатура 288 куб.м., а реализираната сграда- 349 куб.м.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че е налице изключението по чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, при което извършената от ТКЗС разпоредителна сделка в полза на ищците запазва действието си и последните се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като в него към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е била налице законно построена сграда. Съдът е обсъдил и установеното от съдебно- техническата експертиза несъответствие между кубатурата на проектираната и изградената вилна сграда и е приел, че разликата е минимална и най- вероятно се дължи на грешка в измерването, тъй като външните параметри на сградата са в съответствие с одобрения архитектурен проект.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос дали сграда, която отговаря по външни размери на одобрен архитектурен проект, но надвишава предвидената кубатура, следва да се третира като “изградена в съответствие с всички нормативни изисквания” по смисъла на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, не може да обоснове достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, поради това, че разрешаването му налага конкретна преценка на извършеното фактическо строителство и неговите параметри във всеки отделен случай. Това е така, тъй като не всяко отклонение от одобрените строителни книжа води до извод за незаконност на строителството, а само това, което е съществено. Легална дефиниция на понятието “съществени отклонения от строителните книжа” е дадено в чл. 229 а, ал.2 ППЗТСУ/ отм./, съотв. чл. 154, ал.2 ЗУТ – това са отклоненията от одобрените проекти, от разрешението за строеж и от другите строителни книжа, с които се нарушават техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа или се нарушават предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове, техническите и строителните правила, норми и нормативи, както и изискванията за опазване и съхранение на паметници на културата. Следователно, за да се направи извод, че е налице незаконен строеж, следва се установи, че отклонението от одобрения архитектурен проект или другите строителни книжа осъществява някоя от изброените хипотези на нарушения на строителните правила и нормативи.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза е установено по категоричен начин, че външните параметри на сградата отговарят на одобрения архитектурен проект, което е дало основание на въззивния съд да заключи, че най – вероятно разликата между предвидения и реализирания обем на сградата се дължи на грешка в измерването, а не на отклонение от одобрените строителни книжа.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 30.03.2007 г. по гр.д. № 3747/07 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: