Определение №266 от 4.3.2010 по гр. дело №1811/1811 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 266
 
София, 04. март 2010 г.
 
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и десета година в състав:
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков
                                                ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова
                                                                        Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1811 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 13.07.2009 г. по гр.д. № 2468/2008, с което е отменено решението на Софийския градски съд от 17.07.2008 г. по гр.д. № 597/2004, като са отхвърлени предявените искове по чл. 286 и чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението са жалбоподателят В. С. К., представляван от адв.адв. Бакърджиева и П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото, за допустимостта на свидетелски показания за опровергаването на съдържанието на частен документ, за възможността да бъдат изслушани графически експертизи, без да е оспорена истинността на частен диспозитивен документ, за възможността да бъде оспорена истинността на такъв документ и за необходимостта страната да бъде уведомена точно за фактите, които съдът ще приеме за доказани, ако тя създава пречки за проверката им, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Я. М. М., представляван от адв.адв. Ангелова и Д. от САК, я оспорва, като счита, че не е обосновано значението на повдигнатите правни въпроси за уеднаквяването на съдебната практика и още по-малко значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за мандат не съдържа уговорка за плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 30.000 щатски долара за правното обслужване на ответника от 1994 до 2001 г. и 5.000 щатски долара за защита по гр.д. № 631/2000, тъй като договорът от 10.07.2002 г. не съдържа такава уговорка. Не може да се установи реда на изписването на уговорката за хонорара и полагането на подписа на доверителя в договора, тъй като в точките на пресичане на двете химикални пасти има разрошване на хартиените влакна и отъняване на хартията поради механично въздействие в периода между извършването на последователните експертизи, което не може да се дължи на начина на съхраняване на документа от ищеца.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представеният документ съдържа зачертавания и добавки, поради което съдът е оценил доказателствената му сила с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 142, изр. 2 ГПК (отм.), за което е необходимо изрично оспорване, но не е необходимо изрично приемане на оспорването с определение на съда и извършването на проверката в нарочно производство. Изводът на съда, че текстът относно адвокатското възнаграждение е изписан след полагането на подписа от доверителя, се основава не само на констатацията за въздействие върху документа във времето между извършването на последователните експертизи, когато той се е съхранявал от ищеца (за което нито е било нужно, нито е било възможно той да бъде предупреден от съда), но и въз основа на всички останали обстоятелства по делото. Ограниченията на свидетелските показания нямат приложение при оспорване истинността на документ.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 13.07.2009 г. по гр.д. № 2468/2008.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 

Scroll to Top