1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 7.03. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи март, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1082 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Г. Ч. и А. А. Ч., и двамата от[населено място], П. област, чрез пълномощника им адв. М. Н. от АК-Пловдив, против въззивно решение № 486 от 12.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 242/2010 г. на П. окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 2840 от 10.11.2009 г. на П. районен съд, постановено по гр.д. № 3538/2008 г., са отхвърлени предявените от Д. Г. Ч. и А. А. Ч., срещу Л. Нищколова Д. от[населено място], П. област, субективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на взискателката Л. Н. Д., че не дължат изпълнение на действие: премахване на стопански постройки с височина 2 метра, покрити с бетонна плоча, служеща за тераса, находяща се непосредствено до вилната сграда в техния имот – УПИ 16, кв. 41 по плана на[населено място] – вилна зона, за което са осъдени на основание чл. 109 ЗС с влязло в сила решение по гр.д. № 3024/1997 г. на П., ХІV гр. състав, издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният от жалбоподателите материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона е, налице ли са предпоставките на чл. 439, ал. 1 ГПК за уважаване на иска, при условие, че описаните в изпълнителния лист постройки не съществуват към момента на завеждане на изпълнителното дело и към момента на предявяването на настоящия отрицателен установителен иск, а процесуалноправният въпрос е свързан с необсъждане на всички доказателства по делото при условията на чл. 12 и чл.235, ал. 2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба, Л. Н. Д. от[населено място], П. област, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата, но не изразява становище по релевираното основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на съдебно изпълнително основание, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване наличието на новонастъпили факти, които да служат като основание за оспорване на изпълнението при условията на чл. 439 ГПК.
В представеното от жалбоподателите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, заявено като основание за допускане до касация в настоящия случай. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, тъй като е посочено, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на чл. 439 ГПК, без да се изложи в какво се състои това. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Направените доводи от касаторите и в тази връзка формулираните от тях въпроси по приложението на чл. 439 ГПК обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай. Поставеният правен въпрос за съществуването на новонастъпили факти след приключване на съдебното производство, предмет на изпълнението, даващи основание да се оспорва изпълнението въз основа на съдебно изпълнително основание с иска по чл. 439 ГПК представлява предмета на доказване в това производство като тежестта затова е на ищците по делото. В тази връзка обжалваното решение е основано на формиралото се вътрешното съдийско убеждение при преценката на събраните по делото доказателства. Евентуалната необоснованост на тази преценка би била основание за касиране на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с това заявеното основание следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 439 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът за оспорване на изпълнението да се основава на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, в случая на уважения негаторен иск по чл. 109 ЗС. Това изискване не е свързано единствено с времето, а има значение да не се допусне преразглеждане на въпроси от предмета на делото като по този начин да се заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с влязло в сила съдебно решение. Като законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с този отрицателен установителен иск се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право, в случая премахването на процесните постройки, е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. В тази връзка изведеният процесуалноправен въпрос за необсъждане на събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, би било основание за касиране на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, като неправилно поради необоснованост, но не и за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 486 от 12.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 242/2010 г. на П. окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 11029 от 12.05.2010 г. на Д. Г. Ч. и А. А. Ч., и двамата от[населено място], П. област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: