О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр.София, 07.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2046 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 06.01.2014г. по гр.д.№644/2013г., с което ОС Ловеч, като е потвърдил първоинстанционно определение по гр.д.№409/2000г. на РС Троян, е прекратил производството по него като недопустимо.
Жалбоподателите А. М. Ц., Ф. П. С. и Л. А. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и същото като неправилно да бъде отменено, като бъде даден ход на исковата им молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 29.06.2000г. частните жалбоподатели са поискали да се признае за установено по отношение на МРРБ и Областен управител на Л. за несъществуващ акт за държавна собственост, съставен за п., в кв. по плана на [населено място]. Районният съд многократно е давал указания на ищците да уточнят какъв е правния им интерес от търсената с иска защита, както уточнят и обстоятелствената част и петитума на исковата си молба.
С определение от 02.10.2013г. по гр.д.№409/2000г. РС Троян е прекратил производството по иска, тъй като е приел, че ищците не са отстранили нередовностите на исковата си молба, като е посочил, че с поредното уточнение на същата от 10.09.2013г. по същество са предявили нов иск заявявайки, че желаят да се установи правото им на собственост по отношение на процесния имот спрямо държавата.
С обжалваното определние въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, приемайки че нередовностите на исковата молба не са били отстранани от ищците в нееднократно указаните им за това срокове. Изложени са съображения и за това, че при последното уточняване на исковата молба ищците по същество са предявили изцяло нов иск за собственост, без са посочили какъв е правния им интерес да искат установяване на същата по отношение на държавата.
Като са обжалвали определението на въззивния съд с частна жалба жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, са приложили и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържат, че въпросите за това кога е налице редовна искова молба, кога следва същата са се счита за поправена, както и при нередовна искова молба и липса на дадени указания основание ли е да се прекрати делото без да са давани такива на ищците, са от значение за спора. Поддържат че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно наличието на редовна искова молба. Настоящият състав намира, че въззивният съд в случая е постановил обжалваното определение в съответствие с установената практика, поради което не следва да се допусне касацинно обжалване на същото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според същата, изразена и в постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение от 20.10.2011г. по ч. гр.д.№556/2011г., ІV г.о. на ВКС , съгласно чл. 100, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това. Ако страната не поправи действието си в указания срок, процесуалното действие се счита неизвършено. Няма пречка, ако съдът прецени, че указанията му не са разбрани правилно, да даде допълнителни указания и предостави нова възможност и нов срок за поправяне на действието, но съдът не е длъжен да прави това, ако първоначалните указания са били ясни. При обжалването на акта, с който не е зачетено извършеното от страната процесуално действие погорната инстанция проверява не дали страната е разбрала указания, а дали те са били ясни. В случая в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е правилно е приел, че исковата молба не е била поправена въпреки нееднократно даваната на страните възможност за това.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение по поставените от жалбоподателите въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ето защо настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по поставените от жалбоподателвя въпроси и на сочените от него основания.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.01.2014г. по гр.д.№644/2013г. на ОС Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: