Определение №266 от по гр. дело №127/127 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 266
 
София, 08.04.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
                              БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 127 /2009 година
         Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. П. против решение № 193/09.10.2008г., постановено по гр.д. № 349/2008г. на Ямболски окръжен съд в частта, с която касаторката е осъдена да заплати на М. Г. И. за уравнение на дела й от съсобствения им имот сумата 24 679,50 лв. в шестмесечен срок от влизане на решението в сила и в частта, с която е отхвърлена претенцията й за подобрения за разликата над 4 509,75 лв. до пълния предявен размер 24 411 лв. като погасена по давност.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че при пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 32 906 лв. ведно с подобренията, за уравнение дела на М. И. , който е ? ид.ч. от имота, П. П. , притежаваща ? ид.ч. от него, следва да й заплати сумата 24 679,50 лв. Относно подобренията по п. І,ІІ,ІV, и VІ, за които претендиращата ги П. е посочила, че са извършвани в периода 2000-2002г., съдът е приел, че вземането е погасено по давност, тъй като за същия период имота е бил съсобствен между М брат и П. Г. П. , починал на 07.07.2007г. Този имот е бил на техните родители Г. П. Г. , починал 1993г. и на съпругата му И. Е. К. , починала 2002г. Тъй като до смъртта си П. П. не е претендирал на основание чл. 30, ал.3 от ЗС ? от подобренията от сестра си, като съсобственик, то това вземане е погасено по давност към момента на смъртта му, поради което преживялата го негова съпруга П не е наследила това вземане.
В касационната жалба не се сочат пороци на решението в частта за уравнението, а и не формулират съществен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК. В частта за подобренията, касаторката счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния съд и съдилищата относно това, че давността за подобрения започва да тече от предявяване на иска за делба. Позовава се на ПП № 4/1964г. Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е от кой момент започва да тече вземането за подобрения в съсобствен имот. Касаторката обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВС – ПП-4-64 което е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът по касация М. И. оспорва допускането до касация на въззивното решение поради това, че не е налице основание за това и по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е съществен, тъй като от отговора му зависи разглеждането по същество на претенцията за подобрения. Този въпрос обаче е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВС. С ПП-4-64, т.17 действително е прието, че давността за вземанията на съделители за подобрения започва да тече от предявяване на иска за делба. Тази точка от това постановление обаче е отменена с ПП-6-74, т.14, поради това, че в него не са разграничени възможните хипотези, при които може да се извърши подобрение от съсобственик върху съсобствен имот, и за различните правни последици. В т.І. от ПП-6-74 е изяснено, че “когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения в нея, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В последния случай правоотношенията със съсобственика следва да се уредят съобразно чл. 72 и 74 ЗС. В останалите случаи намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС”. Точка 13 от същото постановление изрично разпорежда, че вземането на добросъвестния и недобросъвестен владелец, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. Тъй като касаторката, респективно съпруга й не е била владелец на целия имот към момента на извършване на подобренията, а е бил държател на частта на сестра си, то той като обикновен съсобственик е могъл да претендира припадащата й се част от разходите за подобренията на основание чл. 30, ал.3 от ЗС. За него не се прилага т. 13 от ПП-6-74, а т..5 от същото. Това е така защото той приживе не се е позовал на давност по отношение на сестра си, а след неговата смърт и касаторката не е правила подобно позоваване. Обстоятелството, че подобренията са правени със знанието и без противопоставянето на съсобственицата И. не е основание за установяване на владение, а за ангажиране на отговорността й по чл. 30, ал.3 от ЗС. До колкото обаче претенцията се предявява повече от пет години след извършване на подобренията, в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че претенцията за подобрения е погасена по давност. Решението е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което не е налице на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 193/09.10.2008г., постановено по гр.д. № 349/2008г. на Ямболски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. И. П..
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top