Определение №266 от по гр. дело №1713/1713 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                 N            266
 
гр. София ,29.03. 2010г.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито  заседание на десети март     през две хиляди и десета година в състав
                                              
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА          
 ЧЛ ЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                           ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                                   
 
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова  
гр. дело N 1713/ 2009 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
„МК” Е. гр. С. в л. е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд № 229 от 29.02.2008г. по гр.д. № 586/2003г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има изложение по чл. 284 ал.3 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответниците са подали отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил частично решението на Софийския градски съд І-12 г.о. от 10.01.2003г. по гр.д. № 1255/2001г. и е уважил иска на„МК” Е. гр. С. в л. срещу С. К. Т. и М. К. С. на основание чл.74 ЗС във връзка с чл.2 ал.6 ЗОСОИ за сумата 36.36лв., а в останалата отхвърлена част за разликата до 66 551лв. първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд е приел, че на ответниците е реституиран на основание ЗВСОНИ имот, одържавен по Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия , собственост на „Български бергман” ООД, съставляващ дворно място с площ от 3668 кв.м. със застроени сгради в него. Към момента на реституцията в имота е имало и новопостроени след одържавяването сгради , за които се дължи обезщетение по чл.2 ал.6 ЗОСОИ. Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че на ищеца следва да се присъди обезщетение само за постройки № 9* и 17а в размер на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота, която е в размер на 18.18лв. за всеки от ответниците според заключението на вещото лице.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя материалноправния въпрос как следва да бъде обезщетен владелеца за извършените от него подобрения върху вещ, получена на придобивно основание , което по-късно е било отменено като се поддържа, че обратното действие на реституционния акт не засяга правоотношенията, възникнали от подобряването на имота. Касаторът се позовава на ППВС 6/1974г. с което е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че при унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец ако до извършване на подобренията не е узнал за обстоятелството, послужило за отпадане на основанието и поведението му не е било причина за унищожаването, развалянето или отмяната на придобивното основание. С оглед изричното препращане в чл. 2 ал.6 ЗОСОИ към разпоредбите на чл. 73 и 74 от Закона за собствеността при уреждане на отношенията между собственика и строителя при извършване на строежи без законно основание , когато собствеността върху земята се възстановява реално на бившите собственици ППВС 6/1974г. не е приложимо в отношенията между страните по делото и не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В останалата част в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата, които са относими към правилността на решението и не се проверяват в производството по чл.288 ГПК. Съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд № 229 от 29.02.2008г. по гр.д. № 586/2003г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top