О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 29.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 236 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по 2 касационни жалби – на “А” О. чрез а. Е. К. и на М. А. М. чрез а. Д срещу решение № 590/05.12.2008 г. на Русенски окръжен съд /РОС/ по в.т.д № 675/2008 г., с което е отменено отхвърлително решение № 47/20.06.2008 г. на Русенски районен съд /РРС/ по иск по чл.135 ЗЗД и е постановено друго решение, обявяващо недействителност спрямо “Г” О. на договор за покупко-продажба на недвижим имот с н.а. № 1* том І, рег. № 1* дело № 113 от 08.02.2007 г., нотариус № 2* с който нотариален акт е извършена продажба на имото от М. А. М. на “А” ООД.
В двете касационни жалби касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, в жалбата на “А” О. се поддържа и недопустимост, а като основания за допускане на касационното обжалване сочат наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Противната страна – “Г” О. оспорва и двете жалби по съображения в писмен отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационните жалби, поради следните съображения:
РРС е сезиран с иск по чл.135 ЗЗД от “Г” О. за обявяване спрямо него недействителност на покупко-продажба на недвижим имот между М. А. М. и “А” ООД. Ищецът твърди, че е имал предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с М. М. , но окончателен договор не бил сключен, тъй като междувременно същият имот бил продаден от М. по нотариален ред на трета страна – “А” ООД. Ищецът “Г” О. твърди, че е увреден от тази сделка, тъй като тя е препятствала сключването на окончателен договор за същия имот с продавача М. М. С оглед на това иска обявяване на сделката за недействителна спрямо него.
РРС е отхвърлил иска, а РОС е отменил решението му и е постановил друго, уважаващо иска.
РОС е приел, че предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД са обективна – увреждане на ищеца и субективна – знание у ответниците за това увреждане. Приел е, че тези предпоставки са налице, тъй като ищецът не може да принуди М. М. да изпълни предварителния си договор за имота, междувременно прехвърлен на “А” О. и за това увреждане са знаели както длъжникът М. М. , така и “А” О. – прието за установено от събраните по делото гласни доказателства.
С ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол /чл.280 ал.1 ГПК/, които основания са различни от основанията за касационно обжалване /чл.281 ГПК/. Законодателят изрично разграничава различни основания за допускане на касационно обжалване /чл.280 ГПК/ и основания за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, както и съответни различни процедури за произнасяне по тях – чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване и чл.290 и сл. ГПК за разглеждане на касационната жалба след допускане на касационно обжалване, поради което съдът, прилагайки закона /чл.5 ГПК/, не би могъл да подменя едни основания с други.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По жалбата на “А” ООД:
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът “А” О. не формулира конкретен, съществен материалноправен въпрос в случая, а релевира уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 предл.1-во като и за наличие на тези хипотези не излага конкретни доводи и съображения. Изложени са доводи, относими към недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.2 и т.3 ГПК, не и към допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Сочи и решения на ВС, на Пленума на ВС и на ВКС /ППВС № 1/1965 г., решение № 3/1991 г. на ВС, решение № 345/1999 г. на ВКС, решение № 776/2001 г. на ВКС, решение № 111/2008 г. на ВКС, решение № 525/2008 г. на ВКС, решение от 08.03.2006 г. по гр.д. № 727/2005 г. на ВКС и решение по гр.д. № 780/2006 г. на ВКС/, относно действието на решение по чл.19 ал.3 ЗЗД, каквото в случая няма, активната легитимация по иска по чл.135 ЗЗД, наличие на правен интерес при предявяване на иска, с оглед качеството кредитор на ищеца, както и увреждането му, с които решения като правни доводи обжалваното решение не е в противоречие, а в съответствие, поради което и независимо от липсата на конкретно формулиран съществен въпрос, не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касаторъг сочи и втори съществен процесуалноправен въпрос, който отново не е формулиран конкретно, а свързва с хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и оценката на писмените доказателства по делото. Изложените доводи в тази връзка отново са от значение за правилността на обжалваното решение по същество, не и за допускане на касационното обжалване, поради което не обуславят наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По жалбата на М. А. М.:
К. съществен материалноправен въпрос касаторът визира произнасянето от РОС по действителността на сключения договор за продажба, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, без да я конкретизира и е от значение за точното прилагане на закона. И този касатор, както “А” О. , формулира като съществен въпрос по смисъла на 280 ал.1 ГПК най-общо целия предмет на спора и препраща за доводи и съображения към оплакванията си срещу решението на РОС по същество. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че и този касатор не обосновава наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че и двете касационни жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване на решението на РОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касационната жалба, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 590/05.12.2008 г. на Русенски окръжен съд по в.т.д № 675/2008 г.
ОСЪЖДА М. А. М. от гр. С., ж.к. “О” № 35 вх. 1 ет. 6 ап. 26 и “А” О. , гр. Р., ул. “. № 5 да заплатят на “Г” О. , гр. Р., ул. “. № 1 вх. 1 ет. 5, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. /триста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.