Определение №266 от по търг. дело №28/28 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л  Е  Н И Е
№ 266.
гр. София,17.05.2010 г.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН  СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ:                Емилия Василева
                       Боян Балевски
 
 
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №28/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на „М” О. –гр. Килифарево срещу решение №84 от 29.10.2009 г.на Апелативен съд –Велико Търново по в.т.д. № 508/2009 г. В ЧАСТТА, с която е отменено частично решението на ВтОС от 26.06.2009 г. , постановено по гр.д. №1008/08 по описа на съда и касаторът е осъден да заплати на „Е”ООД-гр. Ст. Загора сумата от 20 000 лева-главница и 7 511,70 лева-лихва за забава. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в отговора на същата , че липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.т. 1-3 от ГПК, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение в обжалваната част и да уважи обективносъединените искове на „Е”ООД-гр. Ст. Загора срещу касатора с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за сумите от 20 000 лева-главница и 7 511,70 лева-лихва, съдът е приел, че стоките по фактурите , на които ищецът основава вземането си за цената на стоката и лихвата за забава са доставени изцяло на ответника. Този извод на съда се основава на заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза, според констатациите на която стоките и по процесните фактури са били заприходени в счетоводството на касатора въз основа на складови разписки. Дължимите като цена на стоките по тези фактури суми са били частично заплатени от страна на последния в качеството му на купувач и върху тях е заплатен данък добавена стойност.
Жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е, дали надлежно оформената фактура коята е осчетоводена и по която са извършени частични плащания от страна на купувача на стоката доказва доставката на цялата стока или за това е необходимо и представяне на документи за извършване на цялата доставка от страна на продавача.
Твърди се, че така постановеният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата-основание за допускане на касационно обжалване , пои чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
От изложените по-горе съображения на въззивния съд става ясно, че същият е основал изводите си за това, че касаторът е получил доставената стока изцяло не само на издадените и частично платени фактури, но на заприходените складови разписки, съгласно заключението на счетоводната експертиза изслушана по делото.
Следователно липсва твърдяното противоречие при решаването на правния въпрос, на който въззивният съд е основал изводите си с посочената практика на съдилищата : решение № 1064/27.06.2003 г., на ВКС-І г.о., решение № 9* г. на ТК на ВКС, решение №111/16.03.2005 г. на І гт.о. ВКС, решение №62 /25.06.2009 г. на ІІ т.0. на ВКС, решение № 166 от 27.06.2007 г. на ВтАС, и решение по гр.д. №285/2004 г. на същия съд, доколкото съдът не е приел, че доставките са извършени само на базата на издадените фактури, каквото твърдение се навежда от страна на касатора при формулиране на правния въпрос от значение за спора.
С оглед изложеното не е налице наведеното в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №84 от 29.10.2009 г.на Апелативен съд –Велико Търново по в.т.д. № 508/2009 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top